Определение № 3398 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител С. А. – старши инспектор в ТД на КОНПИ – София, срещу определение № 802/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 1257/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частите, с които е оставена без уважение молбата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 253/01.02.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като Комисията бъде освободена от задължение за заплащане на държавна такса, и за намаляване на присъденото в полза на ответника А. К. П. адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция под размера от 6 000 лв. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че по силата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ е освободен от задължение за заплащане на държавни такси в производства за отнемане на незаконно придобито имущество. Същото следвало и от разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК. В този смисъл била константната съдебна практика на съдилищата. Поддържа се също, че дори намаленият размер от 6 000 лв. на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция се явявал прекомерно завишен с оглед фактическата и правна сложност на спора. Ответникът по частната жалба А. К. П. в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред въззивния съд е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от КОНПИ, против решение № 260457/10.03.2023 г., постановено по гр. д. № 13161/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният против А. К. П. иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество и в тежест на ищеца са възложени разноски. С молба от 25.10.2023 г. Комисията е оттеглила въззивната жалба, извън частта за разноските, като производството по делото е прекратено с определение от 26.10.2023 г. по в. гр.д. № 1257/2023 г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Съдът е указал, че в закрито заседание ще се произнесе по дължимостта на разноските, направени пред въззивната инстанция. Срещу определение № 266249/14.11.2023 г. по гр. д. № 13161/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, е подадена частна жалба от КОНПИ. С определение № 253/01.02.2024 г. по в. гр.д. 1257/2023 г. на Софийският апелативен съд същата е оставена без уважение, като със същото определение на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ комисията е осъдена да заплати сумата от 8354 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, сумата от 4177 лв. – държавна такса за производството пред Софийски апелативен съд, а така също и сумата от 13050 лв. в полза на А. П. - направени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Срещу определение № 253/01.02.2024 г. е депозирана частна жалба вх. № 4578/20.02.2024 г. от КОНПИ, като въззивният съд е приел, че жалбата, в частта, с която се оспорва определението на Софийски апелативен съд за осъждане на комисията да заплати държавни такси по сметка на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, както и разноски в полза на ответника П. пред въззивната инстанция, има характера на молба по чл. 248 ГПК, по която същият е компетентен да се произнесе. С атакуваното в настоящото производство пред ВКС определение № 802/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 1257/2023 г., в обжалваната му от КОНПИ част, съдът е приел, че молбата в частта й, с която се иска отмяна на определението, в частта, с която комисията е осъдена да заплати държавни такси, е неоснователна. За да постанови този резултат, е намерил, че съгласно чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, съответно чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ /отм./ при предявяване на иска държавна такса не се внася предварително, а не че такава не се дължи изобщо. Законът предвиждал изключение от общото правило, че държавна такса се внася предварително, а не основание комисията да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса. Позовал се е и на разпоредбите на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, съотв. чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, които задължават съда да възложи таксите и разноските съобразно изхода на спора. Съдът е приел за основателна молбата в частта, с която се поддържа оплакване за прекомерност на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. Съобразил е решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 г. на СЕС, фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити заседания и фактът, че не са събирани доказателства във въззивното производство, и е определил, че справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение възлиза на 6000 лв. и е намалил размера на възложените разноски върху КОНПИ от 13050 лв. на 6000 лв., като е оставил без уважение молбата в частта, касаеща възложените разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 6000 лв. Определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Една от разликите между ЗОПДИППД /отм./ и следващите два закона - ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОНПИ, е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28, но по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ и по иска по чл. 153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. В този смисъл е определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр. д. № 3107/2020 г. на ВКС, IV г.о. Поради това позоваването от страна на жалбоподателя на съдебна практика, формирана по приложението на ЗОПДИППД /отм./, е неоснователно, тъй като тази практика е създадена при различна правна уредба. Налице е изрична разпоредба - чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, идентична с чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, от която следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, съотв. чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт, в случай че искът е неоснователен. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително. Същото е прието в обжалваното определение, поради което искането за отмяната му в частта за присъждане на държавни такси е неоснователно. Неоснователно е искането за отмяна на определението и в частта, с която е оставено без уважение молбата за изменение определение № 253/01.02.2024 г., като бъде намален размерът на присъдените в полза на ответника А. П. разноски за адвокатско възнаграждение под 6000 лв. пред въззивната инстанция. В процесния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 13 004,66 лв. Според постановеното от СЕС решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, към която препраща чл. 78, ал. 5 in fine ГПК. Присъденото възнаграждение, равняващо се на 6 000 лв., се явява значително под посочения минимален размер, и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, който касае отнемане на имущество на стойност от 208 866,53 лв., съобразно е, че адвокатът на ответникът е осъществил действия по защита, като е подал отговор на въззивната жалба и е участвал в две от проведените три открити заседания във въззивното производство, което от своя страна предполага запознаване със съдържанието на въззивната жалба, както и с първоинстанционното решение. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а определение № 802/26.03.2024 г. в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено. В настоящото производство, доколкото обжалваното определение е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, разноски не следва да се присъждат. Съдът констатира, че частна жалба с вх. № 4578/20.02.2024 г., подадена от КОНПИ в частта, с която се обжалва определение № 253/01.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1257/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ против определение № 266249/14.11.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д. № 13161/2019 г. по описа на Софийски градски съд, има характер на частна касационна жалба, която подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Поради това делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за предприемане действия по администриране на същата, в посочената част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение