Определение № 2992 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 262614/02.11.2023 г. на Г. А. А. срещу влязлото в сила решение № 61/09.08.2019 г. по възз. гр. д. № 131/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 153/10.05.2017 г., допълнено с решение № 662/20.07.2017 г., постановени по гр. д. № 98/2011 г. на Окръжен съд – Бургас. С решението, чиято отмяна се иска, молителят (като универсален правоприемник на починалия в хода на процеса ответник А. Ж. А.) е осъден да заплати на М. М. Д. сумата от 300 лв., а на М. Д. Д. – сумата от 15 366 лв., представляващи част от общо обезщетение (за неоснователно обогатяване) във връзка с придобиването на основание членство в Ж. на право на собственост по отношение на апартамент № 20, изграден от прекратената през 1995 г. Ж. „А.“ в [населено място], вкл. и разходи за завършването на апартамента до годен за обитаване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.01.2011 г. до окончателното им изплащане. Молителят сочи, че отмяната следва да се допусне поради нови обстоятелства и открити нови писмени доказателства, които са от значение за изхода на спора; както и неистинност на показания на свидетел по делото, които показания са в противоречие с представените с молбата за отмяна писмени доказателства. За новите писмени доказателства молителят разбрал, когато преглеждал архива на баща си – първоначалния ответника по делото А. А.. Ответниците по молбата – М. М. Д. и М. Д. Д., в писмен отговор поддържат становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди изложените от молителя обстоятелства и доводи счете, че молбата на поддържаните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е недопустима за разглеждане, предвид следното: Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт – чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, предвид непълнота на доказателствата. Последната следва да е разкрита, след като решението е влязло в сила и да не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В случая, представените с молбата за отмяна вносни бележки не представляват ново писмено доказателство, тъй като едната от тях е била представена по гр. д. № 98/2011 г. на Окръжен съд – Бургас (л. 59), а другите са били в държане и известни на първоначалния ответник по делото – А. А. (били са представени от него на 17.05.2010 г. пред нотариус Л. К. във връзка с изготвянето на нотариално заверени преписи). Следователно, при положена грижа за добро водене на процеса както от праводателя, така и от правоприемника, тези доказателства е могло да бъдат представени по делото. Производството по отмяна не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки при попълването на делото с факти и доказателства. Неотносими за отменителното производство са останалите представени писмени доказателства – справки от Агенция по вписванията, НАП и от Българска народна банка, като същите са новосъздадени и без връзка с предмета на спора. Развитите в молбата за отмяна твърдения и доводи за неоснователност на предявените срещу молителя искове, респ. за незаконосъобразност и необоснованост на решението, е недопустимо да се обсъждат в настоящото извънинстанционно производство. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се посочи, че допустима би била молба за отмяна на влязлото в сила решение, основано на неистински документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите при които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая, молителят не се позовава на влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или на влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с което да е установена неистинност на свидетелски показания или документ, които са обсъждани в решението, чиято отмяна се иска и които да имат отношение към постановения краен резултат по спора. Твърденията за противоречие между свидетелски показания и писмени доказателства са неотносими за фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Неотносими за производството по чл. 303, ал. 1 ГПК са и доводите за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, поради противоречието му с решението по възз. гр. д. 137/2005 г. на Окръжен съд – Бургас. Предмет на цитираното дело е приключил спор по чл. 108 ЗС, с който праводателя на молителя е признат за собственик на процесния апартамент; а предмета на възз. гр. д. № 131/2018 г. на АС – Бургас е иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Предвид всичко изложено, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., намира, че в случая молителят не е изложил никакви конкретни обстоятелства, които могат да обусловят извод за наличие на някое от поддържаните основания за отмяна. С ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл. 304 ГПК, е недопустима. Поради това, подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед този изход на производството по чл. 307, ал. 1 ГПК направеното в молбата искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 77/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Царево и изпълнително дело № 1002/2022 по описа на СИС при Районен съд – Бургас на основание чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК не следва да се разглежда. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение