Определение № 6578 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. К., гражданин на Република Украйна, лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца А. К. и К. К., чрез пълномощник адв. И. Савова, против определение № 16302 от 28.04.2026г., постановено по адм. дело № 4341/2026г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му. Сочи се, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като поражда непосредствени правни последици за неговия адресат, респективно - подлежи на съдебен контрол. Наведени са и доводи, че правният интерес от оспорването на този акт се основава на правната възможност да се получи субсидиарна закрила още по време на действието на временната закрила и е изрично регламентирана в чл. 17, ал. 1 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием /Директива 2001/55/ЕО/. Частният жалбоподател се позовава и на Решение на Съда на Европейския съюз от 20 ноември 2025 година по дело С-195/25 Framholm Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Е. К., гражданин на Република Украйна, лично и като законен представител на малолетните си деца А. К. и К. К., срещу писмо с рег. № КП-04-1508/13.03.2026г. на директор на дирекция "Качество на процедурата за международна закрила" и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е установил, че Е. К. е подал молба до председателя на ДАБ при МС вх. № ПМЗ-В-325/26.02.2026г. за предоставяне на хуманитарен статут в Република България на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 2, буква „е“ от Директива 2011/95/ЕС. С писмо с рег. № КП-04-1508/13.03.2026 г. на директор на дирекция "Качество на процедурата за международна закрила" е указано, че предвид предоставената на украинския гражданин временна закрила, молбата му за предоставяне на международна закрила следва да бъде потвърдена пред Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, след изтичане на срока на временната закрила, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ. При тези данни, административният съд е приел, че оспореното писмо има уведомителен характер и с него не се формира нито положителен, нито отрицателен краен акт, който да е годен предмет на обжалване. С писмото чуждият гражданин е уведомен, че молбата му ще бъде разгледана при осъществяването на бъдещо събитие – изтичане срока на предоставения му временен статут. Според мотивите на съда, на съдебен контрол би подлежал евентуалният краен акт, с който приключва производството по подаденото искане за предоставяне на хуманитарен статут в Република България на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 2, буква „е“ от Директива 2011/95/ЕС и той следва да бъде издаден от Председателя на ДАБ. В заключение, съдът е посочил още, че оспореното писмо не може да бъде възприето и като отказ да бъде разгледана молбата на Е. К. за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като в него не се съдържа властническо волеизявление по искането, а само е отложено произнасянето по него. Частната жалба е основателна, макар и само частично по изложените нея съображения. Повдигнатият пред настоящата инстанция спор е за характера на атакувания пред съда административен акт. Видът на акта се определя от съдържанието му, което има предимство пред формата и наименованието. В случая е безспорно, че украинският гражданин е уведомен, че производството по искането му за предоставяне на международна закрила ще продължи в по-късен момент, което налага извод, че с акта на практика се спира процедурата до настъпването на определени факти и обстоятелства, които не зависят от волята на лицето. Въпреки че в обжалваното писмо няма изрично волеизявление за спиране на административното производство по подадената молба с вх. № ПМЗ-В-325/26.02.2026г., правният ефект на акта се извежда от друго, вече изрично обективирано в него волеизявление, с което органът указва, че след изтичане действието на временната закрила, молителят ще следва да потвърди /макар в закона да няма уредена такава процедура/ молбата си за международна закрила пред длъжностното лице на ДАБ при МС, едва след което ще бъдат предприети последващи действия в съответствие със закона. По този начин, макар да не прекратява производството, в каквато насока са твърденията в частната жалба, непосредствената последица от материализираните в акта действия на административния орган, е че същият спира разглеждането на отправената до него молба за международна закрила. Съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, което обуславя извода, че производството пред административния съд е допустимо и депозираната жалба следва да бъде разгледана. В този смисъл е и определение № 6786/22.06.2023г. по адм.д. № 5088/2023г. на ВАС, четвърто отделение. По отношение на останалите доводи в частната жалба, които се свеждат до дължимото тълкуване и прилагане на чл. 17, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, включително и в светлината на Решение на СЕС от 20 ноември 2025 година по дело С-195/25 Framholm, то същите подлежат на разглеждане по същество. Именно в този контекст следва да бъде обсъден и спорният въпрос дали временната закрила, предоставена на Е. К. с решение № 190 на Министерския съвет от 17.02.2026 г., с което срокът на действие на временната закрила за гражданите на Украйна е продължен до 4 март 2027 г., съставлява пречка да бъде поискана международна закрила, каквато е тезата на административния орган. Или че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Директивата, според тълкуването, дадено в частната жалба, допуска разглеждане на молбата за международна закрила, подадена от лице с временна закрила, още по време на действие на временната закрила. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са били налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК, поради което обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение