Определение № 75 от 31.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1101/2018 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молбата (с вх. № 5838/23.VІІ.2020 г.) на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-С. /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт, в която се съдържа искане на застрахователя за освобождаване на внесената като обезпечение в производството по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума в размер на 73500 лв. /седемдесет и три хиляди и петстотин лева/, като същата бъде преведена обратно по с/ка на едноличното акционерно дружество в „Обединена българска банка“ АД с IBAN: [банкова сметка] и BIC: UBBSBGSF. При преценката си досежно основателността на искането, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следните обстоятелства: С определение № 64/29.І.2018 г., постановено от състав на ВКС, ТК, Второ отделение по ч. т. дело № 259/2018 г. /в пр-во по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК/ е било допуснато спиране изпълнението на обжалваното от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-С. решение № 2517 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 4.ХІІ.2017 г. по гр. дело № 5442/2017 г. в частта му, с която застрахователят, молител в настоящето производство, е бил осъден – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ - да заплати на ищцата Н. Р. С. сумата 73 500 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 2.V.2015 г. и до окончателното й изплащане. С постановено в касационно производство по чл. 290 ГПК решение № 51/10.ІХ.2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по настоящето т. д. № 1101/2018 г. присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение в полза на ищцата Н. Р. С. е било намалено от 73 500 лв. – на 25 000 лв., като за разликата от 48 500 лв. този неин пряк осъдителен иск срещу молителя с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е бил отхвърлен. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на 2.V.2015 г., т.е. при действието на КЗ /отм./, върху главницата от 25 000 лв. се дължи законна лихва от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане. С платежно нареждане от 3.Х.2019 г. в полза на представляващото ищцата адвокатско дружество „Янков и съдружници“ молителят „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-С. е превел сума в размер общо на 36 219.50 лв., от която главница в размер на присъденото обезщетение от 25 000 лв., а разликата от 11 219.50 лв. – законна лихва върху същата главница от датата на ПТП и до извършеното плащане. Видно от служебна справка на счетоводството на ВКС към дата 29.ІІІ.2021 г. е, че сума в размер на 73 500 лв. /седемдесет и три хиляди и петстотин лева/ е постъпила на дата 26.І.2018 г. по специалната набирателна с/ка на този съд за вещи лица, свидетели, обезпечения, гаранции и др. суми, където се намира и понастоящем. В заключение, с оглед горните данни по делото се налага извод, че настоящата молба на застрахователя е основателна и следва да бъде уважена.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение