Решение № 15600 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2019 г.

Решение № 15600 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Димитров срещу решение № 10987 от 15.07.2019 г. по адм. дело № 2657 по описа за 2017 г. на ВАС, пето отделение. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К-5079 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която временно е отстранен от длъжност, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2, във връзка с чл. 214, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В касационната жалба касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна и на оспорената заповед. В касационната жалба се прави искане за присъждане на обезщетение, като с молба от 20.01.2019 г. уточнява размера му, който възлиза на 9 110. 76 лв. Тя представлява шест брутни трудови възнаграждения за периода на отстраняване и конкретно за времето от 19.12.2016 г., датата на издаване на заповедта до 19.06.2017 г., датата на прекратяване на служебното му правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния представител Б. Пиперкова, служител с юридическо образование, оспорва същата като неоснователна. В съдебно заседание прави възражение и за липса на правен интерес на жалбоподателя, понеже служебното му правоотношение е прекратено след това. Не претендира присъждане на съдебни разноски и не прави възражение за размера на адвокатския хонорар на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 210 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е била заповед № 8121 К-5079 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която С. Димитров временно е отстранен от длъжност, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2, във връзка с чл. 214, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил фактите по спора, а именно, че като фактическо основание за издаване на тази заповед е посочено образувано досъдебно производство, по което служителят е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер. В административното производство е прието, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, за които на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР се предвижда наказание "уволнение", като към административната преписка е приложено постановление на прокурор при СГП от 24.11.2016 г. за привличане на жалбоподателя като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 301, ал. 3, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По повод на преценката на материалната законосъобразност на оспорения пред него акт, ВАС, пето отделение е обсъдил и решение № 10 от 29.05.2018 г. по конст. дело № 4 по описа за 2017 г. на Конституционния съд. С него е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР, като КС приема, тя влиза в противоречие с конституционните разпоредби, които гарантират и защитават правото на труд, на избор на професия, на обществено осигуряване, противостои на сигурността и достойнството на държавния служител. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР и са спазени изискванията за писмена форма на акта, респ. са налице реквизитите изброени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Изводът на съда е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон, който е действащо право към момента на издаването на оспорения административен акт. За да се обоснове е анализирал и разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР, според която при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР го отстранява временно от длъжност. Посочил е, че такава заповед за временно отстраняване от длъжност се издава в условията на обвързана компетентност при наличието на две кумулативно предпоставки, които в процесния спор са налице, а именно образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 и привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице. При това административният орган няма право на преценка дали да приложи временно отстраняване от длъжност. За да обоснове неприлагането на посоченото решение на КС, с което разпоредбата, послужила като основание за издаване на оспорената заповед е обявена за противоконституционна, съдът се е позовал на чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. Според тази правна норма решенията на КС се обнародват и влизат в сила три дни след обнародването. Освен това според съда следва да се приложи и чл. 142, ал. 1 от АПК, в който е посочено, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Аргументира се и с решение № 22 от 31.10.1995 г. на КС на РБ по конст. дело. № 25 по описа за 1995 г. В него Конституционният съд приема, че с влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, се отменява неговото действие и създадената от него правна уредба занапред, т. е. същият престава да действа занапред. Това са и правните съображения на съда, за да обоснове преценката си за материална законосъобразност на оспорения акт, поради което е отхвърлил и жалбата на С. Димитров. Настоящият съдебен петчленен състав на ІІ колегия на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е основателна. По делото не е имало спор за факти, като същият е правен, а именно от кой момент следва да се зачете действието на решение № 10 от 29.05.2018 г. по конст. дело № 4 по описа за 2017 г. на Конституционния съд, с което нормата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР е обявена за противоконституционна. При това следва да се посочи, че правният интерес за жалбоподателя от оспорване на заповедта, с която временно е отстранен от длъжност не е отпаднал и е налице, независимо, че служебното му правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", в който смисъл е направено възражение в съдебно заседание от процесуалния представител на ответната страна. Според решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5 по описа за 2019 г. и присъединено към него конст. дело № 12 по описа за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.) на Конституционния съд на РБългария решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред като спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на Конституционния съд изискване към Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение № 4 от 14.05.2020 г. по конст. дело № 9 по описа за 2019 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.2020 г.), в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5 по описа за 2019 г. като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора с отмяна на оспорената пред Върховния административен съд, пето отделение заповед, с която С. Димитров е временно отстранен от длъжност. Настоящият съдебен състав е бил сезиран и с искане за присъждане на обезщетение в размер на 9 110. 76 лв., представляващо шест брутни трудови възнаграждения на жалбоподателя за периода на отстраняването му от длъжност и конкретно за времето от 19.12.2016 г., датата на издаване на заповедта за временно отстраняване до 19.06.2017 г., датата на прекратяване на служебното му правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Той не се явява родово компетентния съд за произнасяне по посочената искова претенция и с оглед чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, препис от касационната жалба, молбата от 20.01.2019 г. на процесуалния представител на касационния жалбоподател и от настоящото решение следва да се изпратят на Административен съд - София град за образуване на съдебно производство. При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер общо на 670. 00 лв., на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия петчленен състав