Определение № 13636 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. С. от гр.София, срещу Определение № 8130/10.06.2024 г., постановено по адм. дело № 12196/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № АС-563 от 30.11.2023г. на Председателя на Софийски районен съд и е прекратено производството по образуваното административно дело. В частната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност на постановеното определение, тъй като съдът не е съобразил, че не е спазена процедурата по връчване на съобщението за указанията на съда. По делото липсват данни за редовно съобщаване на оспореното определение на Р. С., поради което не е налице недопустимост на предявената от нея частна жалба, като не може се приеме за подадена след изтичане на установения в чл. 230 АПК срок. Частната жалба е допустима за разглеждане и основателна. Видно от приложеното по делото съобщение за връчване, на посоченият в жалбата, предявена срещу акт на Председателя на СРС, адрес на жалбоподателката е по месторабота в Софийски районен съд ,каб. 425, няма данни да е посетен от служител на съда. Приложено е съобщението в цялост с отбелязано сведение от деловодителя на 71 състав, че съдията е в дългосрочен неплатен отпуск от 31.01.2024г. Липсват отбелязани данни от лице, което е с месторабота каб.425, където е точният посочен съдебен адрес от жалбоподателката. При положение, че служителят подал това сведение е от администрацията на СРС, а предмет на оспорване е акт на Председателя на СРС, се поставя основателно съмнение за редовно извършено връчване. Последващите действия на съда са разпореждане от 05.02.2024г., по силата на което да се призове лицето на постоянен или настоящ адрес, след като е извършена справка в национална база данни население по реда на Наредба №14 от 18.11.2009г. Постановено е разпореждане от 08.02.2024г. лицето да се призове на постоянен респ. настоящ адрес, които в случая съвпадат. На съобщението изпратено на този адрес е отбелязано посещение от призовкаря в рамките на месец- три посещения, при които лицето не е намерено. На 29.02.2024г. съдът е постановил да се залепи уведомление по реда на чл.18а, ал.9 от ГПК на постоянния/настоящ адрес. В обявлението приложено по делото е отбелязано, че то е залепено на входната врата на жилището. На 08.04.2024г. съдът е разпоредил да се залепи уведомление на таблото за обявления в АССГ, което е станало на 15.04.2024г. и снето на 07.05.2024г. По аргумент от чл. 18а, ал. 9 във връзка с чл. 137, ал. 5 АПК, когато лицето не може да бъде намерено на адреса, /какъвто според отбелязването върху съобщението за връчване е разглежданият случай/ и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на врата или пощенска кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. По делото липсват данни след еднократното посещение на адреса посочен от жалбоподателката в жалбата й да е било залепено уведомление. Липсват данни имало ли е лице на посочения точен адрес по жалбата фиксиран на каб.425, което е отказало да получи призовката. Дори и сведенията на деловодителя, сочещи за „дълъг неплатен отпуск на съдията“, не установяват отказ да се получи призовката. При тази установеност съставът счита, че оспореното определение не е съобщено редовно на жалбоподателката, следователно - срокът за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса не е изтекъл и обжалваното определение за прекратяване на производството е незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че невъзможността жалбоподателката да бъде намерена на посочения от нея адрес, /на който еднократно е потърсена от служител на съда/ също не представлява нередовност на жалбата. Поради това и неизпълнението на дадените от административния съд указания за отстраняване на несъществуваща нередовност на жалбата не дават основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство при условията на чл. 158, ал. 3 АПК. Предвид фактическата установеност по делото, при която след образуването му посоченият в жалбата адрес е променен и жалбоподателката не е уведомила за това съда, е приложим редът по чл. 41 от Граждански процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК, но по делото липсват данни този ред да е приложен в разглеждания случай. По тези съображения атакуваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,