Определение № 436 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 204/18.09.2013 на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 348/2013, с което е отменено частично решение № 1090/15.01.2013 на Сливенския районен съд по гр.д. № 1528/2012, като е уважен предявеният иск за сумата 11.574,04 лева половината от погашенията по договор за заем за нужди на семейството по чл. 127, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от предявяване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с разноски по делото. Недоволна от решението е касаторката З. К. Я., представлявана от адв. С. С. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на изявленията на страните и доказването на начина на разходване на средствата по заем за нужди на семейството и по материалноправния въпрос за действието на споразумението по имуществените отношения при прекратяването на брака и възможността някои имуществени отношения да останат неуредени или да бъдат уредени отделно, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата К. Х. Й. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че е налице законна пасивна солидарност между съпрузите, както и че сключването на споразумение при прекратяването на брака не изключва възможността неуредените отношения да бъдат предявени с иск пред съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в брак от 26.07.2003 до 10.03.2011 г., прекратен по взаимно съгласие, като със споразумението са уредени упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката и местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата. На 26.06.2008 г. ищецът е получил в заем сумата 28.700 лева, която е разходвана за нужди на семейството, до прекратяването на брака е върна част от заема, а ищецът е погасил задължението по кредита чрез рефинансиране, като на 21.04.2011 г. се споразумял с банката към другите му задължения да бъде добавена главница 23.001.85 лева и лихви 146,23 лева или общо 23.148,08 лева. В споразумението при прекратяването на брака не са включени никакви имуществени отношения, част от тях са уредени по-късно, но няма доказателства страните да са се спогодили и по процесното отношение. По делото е доказано, че средствата по заема са разходвани за нужди на семейството, няма доказателства за разходването им вън от тези нужди, поради което ответницата е осъдена да плати половината от погасения кредит със законните последици. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпрос обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение