Определение № 620 от 10.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6008/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Т. от АК-П., против определение № 234 от 12.06.2013 г. по ч.гр.д. № 3689/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против определение от 20.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 15229/2011 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответницата по частната жалба Е. Х. М. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната молба с обжалваното определение, съдът е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, което с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол. Обжалваното определение е правилно. С определение в з.з. на 20.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 15229/2011 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молби с вх. № 22429 от 26.02.2013 г., с вх. № 12045 от 04.02.2013 г. и от 12.02.2013 г. на И. Д. с искане за прекратяване на делото поради пропуснат срок за отстраняване на недостатъци на исковата молба, респ. за прекратяване на въззивното производство. Това определение на въззивния съд е обжалвано от него и с определение № 234 от 12.06.2013 г. по ч.гр.д. № 3689/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба, тъй като обжалваното въззивно определение не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, т.е. не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК урежда възможност за обжалване с частна жалба определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Постановеното определение от въззивния съд, с което съдът е оставил без уважение искането на частния касатор за прекратяване на въззивното производство, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба не е преграждащо, а и липсва процесуална разпоредба, която да предвижда възможност за обжалването му, поради което правилно с обжалваното определение частната жалба срещу него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Евентуалния порок на постановеното от въззивния съд определение може да бъде констатиран по реда на инстанционния контрол при обжалване на решението по делото, с което съдът се произнася по съществото на спора. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,