Решение № 2486 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1508/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 98/05.01.2026г., постановено по адм. дело № 8998/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен РА № Р-22002224000027-091-001/12.08.2024 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 784 от 09.07.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София.на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, тъй като фактическите констатации в него кореспондират със събраните и относими в хода на ревизията доказателства. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна-Х. П. П., чрез процесуалния си представител адв. Джигански, изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА № Р-22002224000027-091-001/12.08.2024 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 784 от 09.07.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София.на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- София при ЦУ на НАП Така постановеното решение е неправилно. Извършената ревизия е по чл. 122 от ДОПК и основанията за това, че са налице обстоятелства, визирани в ал. 1 от нормата, като същите не се намират в отношение на кумулативност, а на алтернативност, което означава, че наличието само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането им. Задължението да установи по безспорен начин наличието на специалното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, обосноваващо провеждането на ревизията по особения ред, е в тежест на ревизиращите органи. След като в хода на ревизията бъдат събрани достатъчно доказателства, чиято съпоставка и анализ да доказват наличието на някое/някои от основанията по чл. 122, ал. 1 от кодекса, ревизиращите органи, в условията на оперативна самостоятелност, следва да вземат решение - дали данъчните задължения на ревизираното лице ще бъдат определени по общия или по специалния ред и въз основа на кои изброени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК критерии. В случая, органите по приходите са определили данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, чрез прилагане на особения ред по чл. 122-124 от ДОПК, въз основа на извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. В резултат на извършени служебни проверки е установено, че задълженото лице не е подавало за ревизираните години ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Изводът за недекларирани продажби и укрити приходи е обоснован с това, че лицето е извършвал електронна търговия със стоки, получавал е суми по наложени платежи и пощенски парични преводи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД, както и преводи по банков път, които не е декларирал и същите представляват приходи от регулярно извършвана търговска дейност. Ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал. 2, които са приели за относими към данъчната основа и които биха допринесли за определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизирания субект. Първоинстанционният съд не е съобразил правилото въведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според което, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. С оглед събраните писмени доказателства, се обосновава, че по отношение на жалбоподателя са налице данни за получени приходи от търговска дейност, които не са били декларирани - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В случая е установено и не е спорно, че в полза на лицето, от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД, са събрани и изплатени суми по наложени платежи и пощенски парични преводи в следните размери: през 2019 г. - 3 557,15 лв., през 2020 г. - 9 527,56 лв., през 2021 г. - 21 912,47 лв. По банков път са получени следните суми: през 2019 г. - 23 956,41 лв., през 2020 г. - 36 247,20 лв., през 2021 г. - 5 968,34 лв. Жалбоподателят е извършвал доставки и е получавал в своя полза посочените от куриерските дружества наложени платежи и пощенски парични преводи, както и банкови преводи. Извършените продажби не могат да бъдат характеризирани като инцидентни сделки, поради тяхната многобройност. Същите безспорно имат характер на дейност, осъществявана редовно, от което следва, че ревизираното лице действа като търговец, който извършва дейност, която е свързана с продажба на стоки. Твърденията на лицето, че се касае за предмети, получени в наследство, не са подкрепени с никакви доказателства нито от негова страна, нито от страна на разпитаните свидетели. Не е предоставена информация относно броя, вида и естеството на оставените в наследство вещи. Установено е единствено, че част от продадените предмети са описани в книгите на бащата на ревизираното лице, като следва да се отбележи, че за тези продажби в РА е прието, че касаят наследено имущество и доходът е необлагаем на основание чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, а са обложени само тези, за които това обстоятелство е останало недоказано. Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, посочени в същата алинея. За търговец, се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 /чл. 1, ал. 3 от ТЗ/. В ал. 1 на чл. 1 от ТЗ акцентът е поставен върху това лицето по занятие да извършва такива сделки, т. е. това да е негова основна дейност и източник на доходи, а по ал. 2 - да има предприятие, чийто предмет на дейност и обем на делата да изисква воденето на делата му по търговски начин. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за търговския регистър /ЗТР/, всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър. С оглед установеното в хода на ревизията, то безспорно жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност и е действал като търговец, но не се е идентифицирал като такъв. В случая от съществено значение е видът на извършваната дейност, независимо дали лицето, осъществяващо дейността, е регистрирано по предвидения в ТЗ ред. След като физическото лице извършва търговски сделки, правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец. В хода на ревизията и при административното и съдебно обжалване, не са ангажирани никакви доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи и фактите, които са от значение за формиране на облагаемия оборот, съответно определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател, на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 1 890, 64 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,