Определение № 9465 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ф. С., гражданин на Р.Турция, чрез адв. Петрова против Определение № 1164/03.08.2026г., постановено по адм. дело № 943/2026г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението поради това, че е направен неправилен правен извод за недопустимост на жалбата поради неприложимост на реда, предвиден в чл.256 от АПК. Твърди се, че непроизнасянето на министъра на правосъдието не е правно, а фактическо действие, тъй като има подготвителен, а не самостоятелен характер. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане преписката на органа с указания за изрично произнасяне по заявеното производство. Ответната страна – Министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт Арабаджийска, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Моли за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Касае се за прекратително определение на АССО, преграждащо по характера си достъпа до съд на поставения за разглеждане спор. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради жалбата на Ф. С., срещу непроизнасянето на министъра на правосъдието по преписка 5913/2025г. по описа на Дирекция "Българско гражданство" и производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Административното производство пред министъра на правосъдието е започнало по молба на Ф. С., родена на [дата]. в Р.Турция за придобиване на българско гражданство по произход на основание чл. 15, ал.1, т.3 от ЗБГ с твърдения, че майка й е българска гражданка. Молбата е подадена на 16.05.2024г. в дирекция“ Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието и е образувана преписка с регистрационен номер № 5913/2025г. По предписанието на чл. 35, ал. 5 ЗБГ (нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 4, бр. 21 от 2021 г.), която разпоредба е процесуална и намира приложение към заварените производства при липсата на преходна разпоредба, която да установява друго, непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 35, ал. 1 ЗБГ подлежи на обжалване пред Административен съд София – област по реда на АПК. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно. Съобразно изложеното в жалбата, Ф. С. изразява недоволството си от бездействието на министъра на правосъдието, което се изразява в непроизнасяне по преписка № 5913/2025г. да направи предложение за издаване на указ по чл. 34 ЗБГ. Правилно, административният съд е приел, че производството по ЗБГ е специално, поради което разглеждането му по реда на чл.256 АПК е недопустимо, като в тази връзка решаващият състав е посочил още, че за да е налице хипотезата на чл.256 АПК следва бездействието на АО да е фактическо, каквото в случая не е налице. Производството за придобиване на българско гражданство представлява сложен фактически състав, който обхваща няколко етапа и правни действия на различни институции. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството, консултативен орган, сформиран в Министерството на правосъдието от представители на различни ведомства. Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция Национална сигурност - чл. 33, ал. 3 ЗБГ. Въз основа на това мнение, Министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация (чл. 34 ЗБГ). Дължимото се от министъра на правосъдието действие по чл.34 от ЗБГ – да направи предложение пред Президента на Р.България представлява правно, а не фактическо действие, а както се посочи по-горе, приложимия ред за защита, предвиден в нормата на чл.256 от АПК касае единствено фактически действия. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд. Основателно е възражението, че предвидените в чл.35 от ЗБГ имат за цел да се гарантира правната сигурност на чуждите граждани и прекомерното надхвърляне на тези срокове нарушава принципа на добрата администрация. Административният съд обаче е сезиран с жалба срещу бездействието на министъра на правосъдието да направи предложение до Президента на Република България да издаде съответния акт по чл. 34 от ЗБГ по преписка № 5913/2025 г. На основани чл. 256 от АПК моли съда да преустанови продължаващото бездействие на министъра на правосъдието и да го задължи в разумен срок да се произнесе по преписката. Правилно, съдът е приел, че това дължимо действие на министъра на правосъдието, като част от процедурата е правно, а не фактическо и по таза причина предвидената съдебна защита по чл.256 от АПК не е приложима при правни бездействия. Съдът е изложил подробни мотиви, които не следва да се повтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав за процесуална недопустимост на исковата молба поради липса на предмет, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК, правилно молбата е оставена без разглеждане. Определението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на претенции за разноски от страна на органа, такива не следва да бъдат присъждани. Що се отнася до възражението на частния жалбоподател, че неправилно е осъден да заплати разноски на органа, това възражение е неоснователно. Присъденият размер за юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер и е в съответствие с изхода на спора с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,