Определение № 2232 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 502/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Ц. Т. и И. Т. Т., представлявани от адв. А. Янчина, срещу определение № 14908 от 08.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 7514/2023г. на СГС, с което е потвърдено разпореждане, постановено по ч.грд. № 46625/2022г. на СРС, 78 състав, с което е върната частна жалба с вх. № 247727 от 08.11.2023г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, издадено в заповедното производство. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Обосновават допускането на касационно обжалване на определението по формулирани в изложението правни въпроси, като поддържат, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, представляван от адв. А. Б., оспорва частната касационна жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима. Съгласно т.8 на тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, с изключение на въззивните определения по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /с които се оставя без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/. Въззивното определение е постановено по частна жалба срещу разпореждане на заповедния съд за връщане на частна жалба по чл.419 ГПК, като жалбата е разгледана по същество и разпореждането на заповедния съд е потвърдено. Следователно обжалваното определение е от категорията на посочените в тълкувателното решение необжалваеми въззивни актове /в този смисъл определение № 247 от 29.05.2018г. по ч.т.д. № 1377/2018г. на ВКС, ТК, I т.о./. Поради това подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Даденото във въззивното определение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на частната касационна жалба в отклонение от процесуалните правила. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение