Определение № 1837 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1768/2023 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „ЗД Евроинс“ АД за допълване на постановеното по делото определение № 841 от 05.04.2024г., като му бъдат присъдени претендираните с отговора на частната жалба разноски в размер на 150 лева. Ответниците по молбата К. Б. М., действащ лично и като баща и законен представител на Л. К. М., не представят отговор на направеното искане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановеното по настоящото дело определение № 841 от 05.04.2024г. е потвърдено определение № 1989 от 21.08.2023г. по в.гр.д. № 312/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от К. Б. М., действащ лично и като баща и законен представител на Л. К. М., молба за изменение на постановеното по делото решение № 858 от 22.06.2023г. в частта за разноските. Определението по настоящото дело, чието допълване се иска, е постановено по частна жалба срещу определение на въззивния съд с правно основание чл.248 ГПК. Съобразно трайната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав, в този случай разноски за производството по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като съдебният акт не попада в приложното поле на чл.81 ГПК, предвиждаща задължение на съда да се произнесе по искане за разноски в съдебните актове, с които се приключва делото по материалноправния спор. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,