Определение № 59 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 259/2021 г.

С молба с вх. № 3818/05.05.2021 година адвокат Р. Д. З.-К. от АК Благоевград е поискала да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 142/19.04.2021 година в частта му за разноските, като й бъде определено и присъдено възнаграждение като особен представител на Х. Й. за касационната инстанция. Ответницата по молбата В. Р. К. не е подала отговор на същата, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й. Р. Д. З.-К. е била уведомена за постановеното по делото определение № 142/19.04.2021 година на 22.04.2021 година, като молбата й за допълването му е с вх. № 3818/05.05.2021 година и е подадена по пощата на 28.04.2021 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК молбата е подадена в установения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок за искането за допълване на определението в частта му за разноските. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 142/19.04.2021 година касационният съд е оставил без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 4818/28.10.2020 година, подадена от В. Р. К., против определение № 3189/29.09.2020 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 1052/2020 година като е прекратил производството по ч. гр. д. № 259/2021 година по описа на Върховния касационен съд. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и насрещната страна по жалбата Х. Й. има право да му бъдат възстановени направените в хода на касационното производство разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение. В случая Х. Й. е бил представляван от назначения му от съда на основание чл. 48, ал. 2 от ГПК особен представител адвокат Р. Д. З.-К. от АК Благоевград възнаграждението на който се дължи от насрещната страна, а именно В. Р. К.. Размерът на това възнаграждение се определя по реда на Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по-конкретно по чл. 11 от Наредбата, като е в размер на 200.00 лева. С оглед на това на особения представител на Х. Й. се дължи възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200.00 лева. Такова възнаграждение обаче не е присъждано с постановеното по делото определение № 142/19.04.2021 година Поначало тези разноски трябва да бъдат заплатени предварително, но когато това не е направено следва да бъдат събрани принудително от задълженото лице, каквото в случая e В. Р. К., като разноските следва да бъдат заплатени на назначения особен представител. С оглед на това постановеното по делото определение № 142/19.04.2021 година следва да бъде допълнено в частта му за разноските като В. Р. К. бъде осъдена да заплати на назначения от съда особен представител на Х. Й. адвокат Р. Д. З.-К. от АК Благоевград сумата от 200.00 лева, представляваща възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение