Определение № 268 от 23.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 62/2013 г.

ВКСII търговско отделение23.10.2013 г.докладчик Емилия Василева

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 62/2013г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение. ОСВОБОЖДАВА сумата в размер 58 674,90 лв. /петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, внесена по сметка на ВКС на 16.05.2013г., и същата да бъде преведена на В. Иванова К. по банкова сметка в [фирма], посочена в подадената от Г. Б. М. като [фирма], [населено място] молба вх. № 9634/21.10.2013г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, Търговска колегия, друг тричленен състав, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е образувано по касационна жалба на Г. Б. М. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Р. Ш. срещу решение № 1499 от 24.08.2012г. по в. гр. дело № 1023/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което след частична отмяна на решение от 31.10.2011г. по гр. дело № 7019/2010г. на Софийски градски съд, І-12 състав ответникът [фирма] е осъден да заплати на В. Иванова К. на основание чл. 92 ЗЗД сумата 29 338 лв. – неустойка по чл. 9 от предварителен договор от 15.05.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2010г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4 052 лв. – мораторна лихва върху главницата, и разноски в размер 10 439,80 лв., и е потвърдено решението на СГС в останалата част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойка в размер 29 338 лв., лихва за забава в размер 4 052 лв., законната лихва върху главницата от 14.06.2010г. до окончателното плащане на сумата и разноски в размер 3 835 лв. По делото е постъпила молба вх. № 9633/21.10.2013г. с нотариална заверка на подписа, с която касаторът Г. Б. М. като [фирма], [населено място] оттегля подадената касационна жалба и прави искане за отмяна на хода относно допустимостта на касационната жалба и прекратяване на касационното производство, с оглед постигнатата между страните спогодба. По делото е постъпила молба вх. № 9634/21.10.2013г. с нотариална заверка на подписа, с която касаторът Г. Б. М. като [фирма] заявява, че се отказва от искането за спиране на изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на въззивното решение на САС, и с оглед постигнатата между страните спогодба моли внесеното обезпечение в размер 58 676 лв. да бъде преведено по посочена банкова сметка на В. Иванова К. в [фирма]. Ответницата В. Иванова К. в молба вх. № 9635/21.10.2013г. с нотариална заверка на подписа изразява съгласие с оттеглянето на касационната жалба, прекратяване на производството по делото и освобождаване на внесената гаранция 58 676 лв., която да бъде преведена по посочена банкова сметка на ответницата в [фирма]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Във връзка с молба за спиране на изпълнението на въззивното решение касаторът с платежно нареждане от 16.05.2013г. на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е превел по сметката за обезпечения на ВКС сумата в размер 58 674,90 лв., която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на същата дата. С определение № 224/01.10.2013г. по т. дело № 62/2013г. настоящият съдебен състав е оставил без уважение молбата на касатора поради невнасяне на останалата част от определеното обезпечение в размер 8 105,10 лв. въпреки предоставената възможност. С писмо изх. № 21258/22.10.2013г. по изп. дело № 20128460400731 ЧСИ О. М., рег. № 846, е уведомил ВКС, че вдига запора, наложен върху вземането на ЕТ „Г. – Г. М., което би възникнало при освобождаване на внесената от касатора гаранция. Предвид оттеглянето на касационната жалба лично от касатора, образуваното касационно производство се явява недопустимо, поради което следва да бъде прекратено. С оглед направеното от касатора искане с молба вх. № 9634/21.10.2013г., изразеното от ответницата съгласие с молба вх. № 9635/21.10.2013г. и вдигнатия „запор” внесената гаранция следва да бъде освободена и върната на касатора, като бъде преведена по негово искане по банковата сметка на ответницата В. Иванова К. в [фирма], посочена в двете молби. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

4