Определение № 44 от 05.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба от 18.07.2023 г. ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ответник и по касация, иска изменение на определение № 2001/05.07.2023 г. по настоящото дело в частта по разноските. Молбата е обоснована с твърденията, че неправилно в определението е прието да липсват доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция. Ответниците по молбата О. Р. О., А. Р. О., Р. Р. О. и Р. О. И. възразяват, че молбата е неоснователна. Правят евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определението по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационното обжалване на решение № 128/16.09.2022 г. по гр.д. № 68/2022 г. в частта, с която въззивният съд уважава частично исковете на О. Р. О., Анелия Р. О., Р. Р. О. и Р. О. И. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. Верни са твърденията в молбата по чл. 248 ГПК, че в определението касационният състав неправилно е приел да липсват доказателства за направени разноски от ответника пред настоящата инстанция. Доказателствата за уговореното и платено възнаграждение на адв. К. Т. в размер на сумата 21 900 лв. за представителството на ответника пред касационната инстанция, – договор за правна защита и съдействие, фактура по ДДС, преводно нареждане от 05.12.2022 г. и акт за регистрация по ДДС, ведно със списъка по чл. 80 ГПК, са представени своевременно с молба от 15.03.2023 г., но погрешно са приложени към друго дело – по ч.гр.д. № 735/2023 г. ВКС. Като съобрази ниската степен на сложност на делото в частта, с която въззивното решение не бе допуснато до касационно обжалване, настоящият състав намира за основателно възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и го намалява, остойностявайки положения от адв. Т. труд по представения отговора на касационната жалба от касаторите О. Р. О., А. Р. О., Р. Р. О. и Р. О. И. до минималния размер по чл. 9, ал. 3 НМРАВ. Исковете на О. Р. О., А. Р. О., Р. Р. О. и Р. О. И. са разгледани в общо производство при условията по чл. 123 ГПК – връзка между делата по предявените преки искове на увредените лица (чл. 432 КЗ), произтичаща от това, че ПТП от 06.04.2020 г., причинило смъртта на общия наследодател Д. А., е застрахователно събитие, ангажиращо отговорността на ответника-застраховател по отношение на всеки един от тези ищци, четирите деца на починалата. Уважени са частично до размерите, посочени във въззивното решение. Следователно определението по чл. 288 ГПК следва да се измени в частта по разноските, като всеки от четиримата касатори възстанови на ответника сума в размер от 1 200 лв. При тези мотиви и на основание чл. 248 ГПК, съдът