Определение № 310 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4507/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. от [населено място] срещу разпореждане от 15.04.2013г. на Софийски градски съд, постановено в съдебно заседание на посочената дата по гр.д.№ 13778/2012г., с което е върната въззивната й жалба срещу решение от 24.07.2012г. на Софийски районен съд, 45 състав по гр.д. № 41291/2011г. Жалбоподателката намира разпореждането за незаконосъобразно. Изтъква, че не й е връчено разпореждането на съда от 08.11.2012г., в което се съдържа указанието за довнасяне на държавна такса по жалбата. Ответникът С. К. А. взема становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Производството по гр.д. №13778/2012 на Софийски градски съд, ІІ-а състав е образувано по въззивна жалба на М. М. С. срещу решение от 24.07.2012г. на Софийски районен съд, 45 състав, по гр.д. № 41291/2011г. По първоначално указание на съда жалбоподателката е внесла държавна такса по жалбата в размер на 12,50 лв. С определение от 08.11.2012г. съдът е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание на 15.04.2013г. като е указал на жалбоподателката необходимостта да внесе още 12,50 лв. държавна такса, тъй като дължимият размер на таксата за въззивното производство е 25лв. Определил е срок за внасяне на таксата до съдебното заседание. Съдът е разпоредил определението от 08.11.2012г. да бъде връчено на страните заедно с призовките за съдебното заседание и видно, че призовката до М. М. С., заедно с препис от определението от 08.11.2012г., й е връчена на 18.12.2012г. лично. В съдебното заседание на 15.04.2013г. жалбоподателката не се е явила и при липсата на доказателства за внесена държавна такса съдът е постановил обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба. При горните данни настоящият състав намира определението за правилно. Безспорно е, че дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба е 25лв. Жалбоподателката е внесла 12,50лв. и не е изпълнила указанията за довнасяне на разликата от още 12,50 лв. Несъстоятелни са доводите й, че не е уведомена за определението от 08.11.2012г., съдържащо указанието за внасяне на държавна такса. Видно, че то е описано като приложение на призовката, връчена й на 18.12.2012г. Следователно съдът правилно е приел, че указанията му не са изпълнени и с основание е върнал въззивната жалба. Поради изложеното обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.