Определение № 4839 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2025 г.

Постъпили са частни касационни жалби от В. Б. М., П. В. М. и Е. В. М. и тримата от гр.София срещу Определение №8930 от 14.03.2025г. и Определение №8312 от 11.03.2025г. и двете постановени по адм. дело №12629/2024г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с които са оставени без разглеждане подадените от тримата техни частни касационни жалби, както следва: частна жалба вх. №2060 от 29.01.2025г.; частна жалба вх. №2066 от 29.01.2025г.; частна жалба вх. №2047 от 29.01.2025г.; частна жалба вх. №4701 от 26.02.2025г.; частна жалба вх. №4712 от 26.02.2025г. и частна жалба вх. №4724 от 26.02.2025г. срещу Определение №28163 от 23.12.2024г. по същото делото. С частните жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановените съдебни актове от състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната им и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираните частни касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу съдебни актове от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледани по същество – за неоснователни. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане и е върнал частните касационни жалби на М. срещу постановеното по същото дело съдебно Определение от 23.12.2024г., първостепенният съд е приел, че същите са недопустими – като подадени срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваните определения – за законосъобразни. С Определението си от 23.12.2024г. съдия – докладчикът е: оставил без движение общата жалба на М. срещу отказ на разглеждане на тяхно заявление №ЗСП-Д-С-КС/1176/19.09.2024г., подадено за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия, подадено само от Е. М., като е указал на оспорващата да отстрани определени нейни нередовности, конкретно посочени в акта, вкл. да индивидуализира този акт, респ. като посочи и в какво се състои неговата незаконосъобразност. На страната е указано също така, че следва да внесе и 10 лева дължима държавна такса за образуваното дело. Определение с подобно съдържание обаче не попада в обхвата на актовете, посочени в чл.229 ал.1 АПК, според която законова новела на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството(т.1) или извън тези случаи, когато това е изрично посочено в закона(т.2). Консеквентно това обоснова и извода на настоящия състав на касационната инстанция, че законосъобразно трите частни жалби на М. срещу цитираните две определения правилно са били оставени без разглеждане като недопустими. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за оставяне в сила на атакуваните определения на съда от 11 и 14 март 2025г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение