Определение № 8 от 16.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 2002/2014 г.

Производството е по реда на чл.43, т.3 НПК. Постъпило е разпореждане от 15.12.14 г.на административния ръководител на РС-Димитровград, с което е прекратено съдебното производство по Н.О.Х.Д. 698/14 г. по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Димитровград са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК и са се обосновали с възможност да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвуват в произнасяне по съдебното производство. И това е така, предвид обстоятелството, че обвиняемият е нотариус в съдебния район на РС- Димитровград и съдиите са имали професионални и лични отношения с него. ВКС счита, че от формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран до съда, който по общите правила следва да разгледа въззивното производство. Такъв е РС-Хасково. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение