Определение № 2791 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2024 г.

С молба на И. Д. И., [населено място], се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК на влязлото в сила решение №50223 от 16.01.2023 г. по гр.д. №574/2022 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е отменено въззивно решение № 127 от 1.11.2021г. по в.гр.д. № 272/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново и отмененото с него решение № 260089 от 6.04.2021г. по гр.д.№ 198/2020г. на Окръжен съд - Русе в частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено по отношение на И. Д. И. съществуването на вземания на ДФ „Земеделие“ по договор № 18/593982/00684 от 24.04.2013г. по договор № 18/593982/00684 от 24.04.2013г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и анекси към него за 2015г. за сумата 21 477.38лв., главница и 2 875.57лв., лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата. Признато е за установено по отношение на И. Д. И. съществуване на вземане в полза на Държавен фонд „Земеделие“ за сумата 21 477.38лв. /двадесет и една хиляди лева четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, главница по договор № 18/593982/00684 от 24.04.2013г. по договор № 18/593982/00684 от 24.04.2013г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и Анекси № 1,2,3,4,5 и 6 към него и за сумата 2 875.57лв./две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, лихва за забава за периода 1.03.2018г.-25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3984/2019г.на РС Русе. Оставено е в сила въззивно решение № 127 от 1.11.2021г. по в.гр.д. № 272/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново и решение № 260089 от 6.04.2021г. по гр.д.№ 198/2020г. на Окръжен съд - Русе в останалата част. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1, 2 и т.3 ГПК, защото съдът е приложил отменения Регламент 73/2009 вместо действащия Регламент 1307/2013. Според ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. Според чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. В приложното поле на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал.5 ГПК, в случаите при които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК. Съобразно чл.303, ал.1, т.3 ГПК може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. В случая молителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства, които могат да обусловят извод за наличие на някое от посочените основания. С посоченото по-горе ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК, е недопустима. Ето защо молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.