Определение № 2505 от 27.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1489/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Планински капитал“ ООД срещу определение № 1333/12.05.2026 г. по т. д. № 571/2026 г. на състав на ВКС, II т.о., с което е оставена без уважение молба на дружеството с правно основание чл. 63 ГПК за удължаване на срок за изправяне недостатъци на подадена молба по чл. 303 ГПК и прекратено производството по делото поради неизпълнение на дадени указания. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение. Излага съображения, че даденият от предходния състав на ВКС едноседмичен срок за отстраняване недостатъци на молбата за отмяна е явно недостатъчен с оглед спецификата на указанията и снабдяване с документи и доказателства от други съдилища и представянето им по делото. Заявява, че с постановеното определение на практика съдът е лишил страната от предоставената по ГПК възможност да иска отмяна на влязлото в сила решение. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С атакуваното определение състав на ВКС, II т.о. е констатирал, че с разпореждане № 49/30.03.2026 г. молбата на „Планински капитал“ ООД за отмяна на влязло в сила решение № 900561/21.04.2021 г., постановено по т.д. № 150/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, е била обездвижена с указания за представяне на мотивирано изложение на релевираното основание за отмяна, а именно в какво се изразява твърдяното противоречие между влезлите в сила решения, описани в молбата по чл. 303 ГПК, предвид факта, че те са постановени по искове с различна правна квалификация. Съдът е съобразил, че в рамките на законовия и указан едноседмичен срок за изпълнение е постъпила молба от пълномощника на дружеството с искане за продължаване на срока, в който да бъдат отстранени недостатъците на подадената молба по чл.303 ГПК с още две седмици. Установил е, че искането по чл. 63 ГПК е обосновано с твърдение, че даденият едноседмичен срок е явно недостатъчен, тъй като по независещи от молителя причини същият е в невъзможност да представи необходимите документи в съда. Цитирал е разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК, според която съдът може да продължи срока при наличие на уважителни причини. Изложил е съображения, че твърденията за явна недостатъчност на дадения едноседмичен срок и за независещи от страната причини за представяне на необходимите документи не представляват „уважителни причини“ по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. С тези мотиви е оставил без уважение молбата за продължаване на срока, респективно като е отчел неизпълнени дадените указания е прекратил производството. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК, ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение на ВКС като краен резултат е правилно. Действително, в мотивите на ТР № 4/2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., на което жалбоподателят се позовава, е прието, че пропускането на сроковете не винаги се свързва с процесуално бездействие, дължащо се на допусната от страната небрежност. Възможно е този пропуск да се дължи на обективни причини, стоящи вън от волята й. Наличието на уважителни причини се преценява за всеки конкретен случай от съда и в резултат от тази преценка съдът уважава или отказва да уважи искането за удължаване на определения за извършване на процесуално действие срок. В конкретната хипотеза съставът на ВКС е дал указания за отстраняване на нередовности чрез депозирането на молба, обективираща изявления на страната, а не представяне на доказателства, както неправилно се интерпретира волята на съда в подадената частна жалба. Дружеството молител не е посочило уважителни пречки, които да препятстват изясняване на твърдяното противоречие между влезлите в сила решения, описани в молбата по чл. 303 ГПК. Сочените решения се съдържат в кориците на делото, а „Планински капитал“ ООД е бил страна в производствата, по които те са били постановени. Следователно, за да бъдат изпълнени указанията на предходния състав на ВКС, не е било необходимо страната да се снабдява с някакви доказателства, а и липсват твърдения, които да обосноват обратен извод. По същия начин стои въпросът и относно заявената с подадената частна жалба защита. Формулирани са общи твърдения за липса на небрежност и необходимост от време за снабдяване с доказателства, без посочване на конкретни такива и без обосновка за необходимостта от представяне на точно индивидуализирани доказателства с цел изпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на подадената молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. При тези данни следва да се приеме, че подаването на частната жалба е единствено с цел осъществяване на формална защита, зад която не стои реално нарушаване на права от страна на съда. Атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС