Определение № 12295 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Риал Стейтс" ЕООД против определение № 2355 от 14.06.2024 г., постановено по адм. дело № 571/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Прави искане за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Пазарджик, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд-Пазарджик отхвърля жалбата на "Риал Стейтс" ЕООД против заповед № 882/30.04.2024 г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, е спряно административното производство, образувано по искане вх. № УТ-1160/18.03.2024 г. на дружеството за разрешаване изработването на ПУП за промяна на предназначението на ПИ с идентификатор 65468.166.27 по КК на с. Сбор, община Пазарджик. За да постанови този резултат съдът приема, че исканото разрешение за изработване на ПУП е във вр. чл. 17а от Закона за опазване на земеделските земи (ЗООЗ) за провеждане на процедура за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Констатира, че искането е свързано с изграждането на обекти за производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източни, използващи фотоволтаични системи и прави извод, че в случая е приложима нормата на чл. 23, ал. 3 ЗООС. Сочи, че с определение от 21.11.2023 г., постановено по к. д. № 18/23 г., Конституционният съд на Република България допуска до разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, в частта "и за агрофотоволтаици – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройство", чл. 17а, ал. 3, в частта "на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници", чл. 23, ал. 3 и чл. 24, ал. 7, в частта "или изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници" от Закона за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 35 от 24.04.1996 г., посл. изм. и доп. бр. 86 от 13.10.2023 г.) и прави извод, че в случая е налице основанието по чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на административното производство. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От приложените по делото доказателства е видно, че искането на дружеството-жалбоподател е за разрешаване изработването на проект за ПУП – ПРЗ за промяна на предназначението на ПИ с идентификатор 65468.166.27 по КК на с. Сбор, община Пазарджик, като се образува нов УПИ ХХІV с отреждане "за производство на ел. енергия от възобновяеми източници – фотоволтаични панели". Имотът е публична общинска собственост, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя и категория на земята при неполивни условия - пета. Доказателства за друга категория на земеделската земя, не са приложени. С оспорената заповед административният орган приема, че е приложима нормата на чл. 23, ал. 3 ЗОЗЗ, съгласно която изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризируеми. В случая искането за изработване на проект за ПУП – ПРЗ е свързано с образуването на нов УПИ с отреждане "за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници ВЕИ – фотоволтаични панели", а нормата на чл. 23, ал. 3 е в Глава Пета от закона, регламентираща правилата за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. За цитираната разпоредба е допуснато до разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционността й, а съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК административният орган спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон. В случая това изискване е налице, поради което изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Фактът, че разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗОЗЗ е с нова редакция, приета след постановеното от конституционния съд определение, е ирелевантен, тъй като конституционното дело е висящо и не е налице произнасяне от съда, т. е. налице е висящо делото, каквото е изискването на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК. Що се отнася до начина за определяне на категорията на земята, то това е въпрос по съществото на спора и няма отношение към законосъобразността на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,