Определение № 16 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2019 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. и М. М. Д., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Д. С., срещу определение № 274/2018г. по в.гр.д.№996/2018г. на Бургаския окръжен съд. С последното е оставено без уважение искането по реда на чл.248 ГПК на настоящите жалбоподатели за присъждане на разноски по делото. Излагат се доводи за неправилност на определението. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че искането по чл.248 ГПК е направено в законния срок, но е неоснователно. Приел е, че разноските в делбеното производство, които са извършени за признаването и ликвидирането на съсобствеността, се заплащат съобразно дяловете на съделителите при приключването му.Разноските за адвокат, когато не е повдигнат спорен въпрос за правата на съделителите, респ. за начина на извършване на делбата, се понасят от страните, така като са направени. При наличие на спор, разноските се определят по реда на чл.78 ГПК. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните, така както са напарвени. Искането на Д. за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски е неоснователно. Така постановеното определение като краен резултат следва да се потвърди. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, но е неоснователна. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на настоящите частни жалбоподатели. След като въззивният съд е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение, т.е. е приел въззивната жалба за неоснователна, то липсват предпоставките на чл.78,ал.1 ГПК за присъждане на разноски във въззивното производство в полза на въззивниците. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.