Решение № 8499 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 905/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К., чрез нейния пълномощник адв. Б. Дякова, срещу решение № 12304/11.11.2025 г. по адм. дело № 1654/2025 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 18-4747/16.05.2025 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, като претендира от съда отмяната му. Ответникът – Д. Г. З. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Е. К. срещу заповед № 18-4747/16.05.2025 г. на началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, съгласно Схема-проект № 15-791287-16.05.2025 г., състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.193.1.36 – жилище, апартамент, находящ се на [улица], [адрес], с площ 128,04 кв.м, собственост на Е. К., по силата на Нотариален акт [заличен текст], вписан в СВ – Варна и Д. Г. З., наследник на Г. Г. З., на основание Нотариален акт [заличен текст]., издаден от Сталински народен съд и заличаване на обекти от КККР – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1.33, собственост на Е. К. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1.34 – без данни за собственост. В съответствие с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 1968/2022 г. на Окръжен съд-Варна, съдът приема за установено, че Д. Г. З. е собственик на 56,30/128,04 ид. ч. от апартамент [заличен текст], с площ от 128,04 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1508.193 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна с адм. адрес в гр. Варна, [улица], и е осъдил Е. К. да предаде на Д. Г. З. владението на съответните идеални части от посочената в решението баня на основание чл.108 ЗС. Правилно първоинстанционният съд приема, че изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри е извършено въз основа на влязло в сила решение на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Адекватно с оглед събраните доказателства съдът е приел, че оспорената заповед № 18-4747/16.05.2025 г. на началника на СГКК Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, е издадена законосъобразно, поради което оспорването е неоснователно. Правното основание за издаването й е чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Първоинстанционният съд е посочил, че за да е налице непълнота и грешка, твърдяното несъответствие на границите на поземления имот или очертанията на сградата, трябва да е налице към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта за съответната територия, а не след одобряването й. Установено е по делото, че в конкретния случай процесния апартамент [заличен текст], по отношение на който е поискано изменението, е нанесен през 2018 г. като два самостоятелни обекта в сградата, макар че става въпрос за един съсобствен имот, в който Д. Г. З., не е посочена като съсобственик с оглед нотариалния акт на наследодателя й Г. Г. З. от 1956 г., както и решение по чл. 108 от ЗС по въззивно гражданско дело № 1968/2022 г. по описа на ОС - Варна. Правилно съдът приема, че основанието за изменение на КККР е чл. 53а, т. 1 ЗКИР, а не чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. С оглед изложените в акта фактически основания за издаването му, от които се установява наличието на основанието за изменение на КККР, регламентирано в чл. 53а, т. 1 ЗКИР, не е налице съществено нарушение, допуснато от съда по отношение на правната квалификация. Така постановеното решение в оспорената му част е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба Д. Г. З. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 650 (шестстотин и петдесет) евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,