Определение № 786 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7234/2013 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 7463 от 02.08.2013 г., подадена от И. Р. Ц. против определение № 200 от 23.07.2013 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1372/2013 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение № 200 от 23.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1372/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е върната частната жалба на И. Р. Ц. с вх. № 5673 от 11.06.2013 г., насочена срещу определение № 622 от 15.05.2013 г., постановено също по гр.д. № 1372/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 12.11.2012 г. по гр.д.№ 7301/2012 г. по описа на СГС, АО, ІІІ „б” състав. С разглежданата частна жалба е заявено искане да се отмени определение № 200 от 23.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2013 г. на ВКС, ІV г.о., като развитите в частната жалба доводи касаят правилността на въззивното решение от 12.11.2012 г. по гр.д.№ 7301/2012 г. по описа на СГС, АО, ІІІ „б” състав. Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК постановените от състав на Върховния касационен съд определения могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред друг тричленен състав на същия съд при условията на чл. 274, ал. 1 ГПК, т.е. - на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и определенията, изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Определенията по чл. 288 ГПК, независимо от това дали с тях се допуска или не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не попадат в нито една от категориите съдебни актове, визирани от чл. 274, ал. 1 ГПК. На първо място - процесуалният закон не урежда възможност за страните да подават частни жалби срещу посочената категория определения. При отсъствие на изрично указано в закона право на частна жалба, обжалването не може да бъде реализирано по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Неприложим е и редът за обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не преграждат развитието на делото. С определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС се произнася по въпроси, които стоят извън предмета на спора между страните и упражнява специфична правораздавателна дейност. В резултат от тази дейност или се развива втората фаза на касационното производство (на разглеждане на касационната жалба по същество), или влиза в сила въззивното решение. И в двата случая крайният резултат е, че производството приключва с акт по съществото на спора, т.е. развило се е в пълнота в съответствие с изискването по чл. 2 ГПК. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдебният състав