Определение № 1705 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 999/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Н. Н. Д., срещу разпореждане №207 от 28.03.2025 г. по в.гр.д.№300/2024 г. на АС Бургас, с което след отмяна на разпореждане №182 от 13.03.2025 г. по в.гр.д.№300/2024 г. на АС Бургас, е върната частната жалба на адвокат Н. Н. Д. срещу определение №44 от 29.01.2025 г. по в.гр.д.№300/2024 г. на АС Бургас. В жалбата се навеждат доводи, че върнатата с обжалваното разпореждане частна жалба е подадена в предвидения в закона срок - на 10.03.2025 г. по електронен път, на електронен адрес на АС Бургас - [електронна поща], публикуван на официалната му интернет страница, а на 11.03.2025 г. електронното писмо е препратено от посочения адрес на друг електронен адрес на АС Бургас - [електронна поща]. В този смисъл се поддържа, че неправилно е прието в обжалваното разпореждане, че жалбата е подадена на 11.03.2025 г., поради което се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба ЗК „Лев инс“ АД заявява становище за неоснователността й, тъй като върнатата частна жалба е била подписана на 10.03.2025 г., но е изпратена в съда на 11.03.2025 г., един ден след изтичане на срока за обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е посочил, че неправилно е приел в разпореждане №182 от 13.03.2025 г. по в.гр.д.№300/2024 г., че частната жалба на адвокат Н. Н. Д. срещу определение №44 от 29.01.2025 г. по в.гр.д.№300/2024 г. на АС Бургас е подадена в срок, изтекъл в края на 10.03.2025 г., тъй като всъщност жалбата е подадена на електронната поща на съда на 11.03.2025 г. в 8.37 часа, поради което е просрочена и следва да бъде върната. Разпореждането е неправилно. Установява се, че върнатата с обжалваното разпореждане частна жалба е подадена от адвокат Д. на 10.03.2025 г. в 6.18 часа следобед, по електронен път от електронен адрес [електронна поща] до електронен адрес на АС Бургас - [електронна поща] (публикуван на официалната му интернет страница), а на 11.03.2025 г. в 8.47 часа, електронното писмо е препратено от последния посочен адрес на друг електронен адрес на АС Бургас - [електронна поща]. Тъй като електронното изявление на адвокат Д. е подписано с квалифициран електронен подпис, то относно времето на изпращане и получаване на това изявление, приложение следва да намерят чл.9 и чл.10 ЗЕДЕУУ (според които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора, а е получено, с постъпването му в посочената от адресата информационна система), като от значение за спазване на срока е датата на изпращането, а не датата на получаването, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.62, ал.2 ГПК. В случая сървърите на информационната система на gmаil.com не са под контрола на автора на изявлението, а автоматично генерират дата и час на изпращане на съответното електронно съобщение чрез нея, респективно на постъпването му в нея (отразяващи се и върху самото съобщение), по стандартизирано, съобразно съответната часова зона на изпращане, време. В този смисъл се установява, че на 10.03.2025 г. в 6.18 часа следобед частната жалба е постъпила в информационна система, която не е под контрола на автора, респективно е била изпратена на посочената дата и час, преди изтичане на предвидения в закона срок, поради и което не се явява просрочена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,