Определение № 10684 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10598/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Ц. Д. от гр.София, подадена чрез пълномощник адв.Д. Колева. Жалбата е срещу определение №32048 от 01.10.2025г., постановено по адм.дело №10148/2025г. на Административен съд София - град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът - комисията по чл.10, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ при район „Надежда“ - Столична община (СО), с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №32048 от 01.10.2025г., постановено по адм.дело №10148/2025г. на Административен съд София - град, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на Л. Ц. Д. срещу решение на комисията по чл.10, ал.1 от НРУУРОЖТСО при район „Надежда“ - СО, обективирано в протокол №158/29.07.2025г. Административният съд е установил, че с оспореното решение е предложено на кмета на район "Надежда" - СО да прекрати наемното правоотношение с домакинството на жалбоподателя за общински апартамент, находящ се на [улица], [жк]. За да постанови посочения резултат съдът се е основал на чл.159, т.1 от АПК и е приел, че оспореното решение не притежава характеристиките на административен акт, съгласно разпоредбите на чл.21, ал.1 от АПК, който би подлежал на съдебен контрол. Съдът е счел, че оспореното решение не представлява индивидуален административен акт, а самата комисията по чл.10, ал.1 от НРУУРОЖТСО е помощен орган към кмета на района, решението й не го обвързва, нито от него произтичат пряко и непосредствено правни последици за жалбоподателя. Нейното решение има характера на акт по чл.21, ал.5 АПК – волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт – заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Обжалваното определение е правилно. С обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е установил съдържанието на оспорения административен акт, въз основа на което се съди за характера на този акт. А именно - с оспореното решение е предложено на кмета на район "Надежда" - СО да прекрати наемното правоотношение с домакинството на Л. Ц. Д. за общински апартамент, находящ се на [улица], [жк]. С оспореното пред Административния съд решение на комисията по чл.10, ал.1 от НРУУРОЖТСО при район „Надежда“ – СО, се слага началото на административна процедура по прекратяване на наемно правоотношение. В този случай самата комисията по чл.10, ал.1 от НРУУРОЖТСО действа като помощен орган при осъществяване на правомощия на кмета на общината във връзка с управление на жилищни имоти, общинска собственост. Процедурата по прекратяване на наемни правоотношение е разписана в чл.33 от НРУУРОЖТСО, като изрично в ал.2 е предвидено, че наемните правоотношения се прекратяват със заповед на органът, издал настанителната заповед. Аналогичен е и предвиденият законов ред. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Именно тази заповед ще предизвика правни последици за оспорващия, респ. тази заповед и ще подлежи на оспорване. В производството по нейното оспорване Л. Ц. Д. ще може да защити правата си. Оспореното решение на комисията по чл.10, ал.1 от НРУУРОЖТСО е част от производството по издаването на административния акт, поради което на основание чл.21, ал.5 от АПК този акт не представлява индивидуален административен акт и съответно - не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С него не се създават задължения за оспорващия, не се засягат непосредствено негови права и законни интереси. С оспореното решение не се създават и права или задължения за други лица. Оспореното решение няма пряко разпоредително действие, тъй като няма като пряка последица прекратяване на наемните правоотношения, а само слага начало на административното производство по издаване на заповед по чл.46, ал.2 от ЗОбС. Контролът за законосъобразност на този акт следва да бъде осъществен в рамките на производството по оспорване на съответния административен акт, с който процедурата ще приключи. В този смисъл определение №5966 от 4.06.2025г. по адм. д. №5023/2025г. на ВАС, IV отд., определение №8672 от 11.07.2024г. по адм. д. № 6361/2024г. на ВАС, IV отд., определение №8976 от 19.07.2024г. по адм. д. № 7148/2024г. на ВАС, IV отд. Цитираната в частната жалба съдебна практика е преди приемането на ал.5 към чл.21 от АПК, поради което е неприложима. А позоваването на съдебни актове по оспорване на актове на конкурсни комисии към ВСС са свързани със специална уредба в ЗСВ, поради което са неотносими за настоящото производство. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл.159, т.1 от АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова Л. Ц. Д. следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 100лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,