Определение № 360 от 26.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 259/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „И. Б.” З. – [населено място] против определение от 22.06.2011г. по гр.д. 428 на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК му е отказано изменение на въззивното решение, в частта за разноските. Ответницата по частната жалба, чрез пълномощника си – адв. П. К. е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от настоящия жалбоподател молба по чл.192, ал.4 ГПК / отм./ за изменение на постановеното въззивно решение, в частта му, с която се е произнесъл по разноските както пред първостепенния, така и пред въззивния съд. За да постанови този резултат съдът е приел, че с решението, чието изменение се иска е налице произнасяне по разноските, а пътят за разглеждане на оплакванията на застрахователното дружество е инстанционен контрол върху неговия съдебен акт. Определението е правилно. В разглеждания случай производството е образувано по искова молба на Ц. И. Ц., постъпила в Софийски градски съд на 12.02.2008г. Следователно,съобразно пар. 2, ал.1 ПЗР ЗИД ГПК първоинстанционните дела образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК/ 01.03.2008г./ се разглеждат по реда на ГПК / отм./ за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Или подадената молба е разгледана правилно от въззивния съд по реда на чл.192, ал.4 ГПК / отм./, която норма е предвиждала възможност за допълване на съдебния акт когато съдът не се е произнесъл по разноските. С решението си по спора,обаче, въззивният съд подробно е изложил мотиви както по присъдените от първата инстанция разноски, като е констатирал неоснователност на оплакването на въззивника – ответник по спора, така и по дължимостта на разноски пред него. Следователно, неправилно жалбоподателя счита, че разполага с възможност за иницииране на производство по чл.248 ГПК, както е посочил в жалбата си пред настоящата инстанция при определяне квалификацията на основанието на жалбата си. След като производството пред въззивната инстанция се е развило по ГПК / отм./, а и страната е подала молба, квалифицирана и от нея по чл.192, ал.4 ГПК / отм./, то както правилно е констатирал съставът на Апелативния съд, тя е разполагала единствено с възможността регламентирана от чл.70 ГПК / отм./, а не с тази по действащия ГПК, който предвижда друг ред за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Поради това ирелевантни към правилността на определението са подробните оплаквания за неправилност на решението касаещи отговорността за разноски, тъй като застрахователното дружество не е подало касационна жалба срещу решението на съда в частта за разноските, такава е подадена само от противната страна.С оглед изложеното обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение