Решение № 1603 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6223/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение № 13035 от 14.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1461/2025 г. по описа на АССГ, с което по жалба на „Хлебово ПВ“ ЕООД със седалище гр.Ямбол е отменено решение № Ж-28 от 16.01.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решението на КЕВР като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск.Ненков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, „Хлебово ПВ“ ЕООД със седалище гр.Ямбол, редовно призован, се представлява от адв. И.Лахтев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното с нея решение по съображения, развити в писмен отговор на касационната жалба, устно – в хода по същество и в допълнително представени по делото писмени бележки. Ответникът, „Електроразпределение Юг“ ЕАД - гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор на жалбата или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от „Хлебово ПВ“ЕООД- гр.Ямбол срещу решение № Ж-28 от 16.01.2025 г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба № 3 КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба вх. № Е-11ИН-00-337/20.09.2024г. на „Хлебово ПВ“ЕООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД с оплаквания за незаконосъобразно определена от страна на електроразпределителното дружество окончателна цена за присъединяване към електроразпределителната мрежа на собствения на дружеството обект- ФЕЦ с проектна инсталирана мощност от 100 kWp, предвидена за изграждане в УПИ ХІІ-4, кв.1 в землището на с.Поляна, община Стралджа, област Ямбол. КЕВР е приела жалбата за неоснователна, тъй като в отношенията с електроразпределителното дружество се прилагала разпоредбата на §69 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/- ДВ бр.86/2023г. – в сила от 13.10.2023г./ и започналата процедура по присъединяване следвало да се довърши по досегашния ред, а именно по реда, предвиден в Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм.ДВ бр.28 от 02.04.2024г./ или Наредба №6/2014г. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №6/2014г. обектите на производителите на ел.енергия се присъединяват към съответната ел.мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Според КЕВР „ЕРП Юг“ било изпълнило тези свои задължения, като надлежно било определило условията за присъединяване на производителя, още повече, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба №1/2017г./, цената за присъединяване на производител е индивидуална и включва и разходите, които съответният мрежови оператор прави за присъединяване на повишената присъединена мощност към оператора на електропреносната или електроразпределителните мрежи. В случая ,според КЕВР, дейностите по реконструкция на електропровод СрН “Тенево“, реконструкцията на ТНТ на ТП“1-Поляна“ и подмяната на съществуващ трансформатор 250 kVA са поместени както в становището за присъединяване, така и в предварителния договор за присъединяване на собствения на дружеството-жалбоподател обект. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването, съответно – за незаконосъобразност на атакувания с жалбата административен акт. Според АССГ, въпреки обстоятелството, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по закон административен орган и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което не е нищожно, същото е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел на първо място, че решението на КЕВР противоречи на приложимите в случая материалноправни разпоредби. АССГ е заключил, че ЗЕВИ е специален закон спрямо Закона за енергетиката /ЗЕ/, поради което специална при определяне цената на присъединяване на производители от ФЕЦ е не формираната съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1, т.1 от ЗЕ / конкретизирана допълнително с разпоредбата на чл.32 от Наредба № 1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия/ цена, а цената по чл.27 от ЗЕВИ, която, в своите ал.1 и ал.2 в приложимата според §69/ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ редакция, разпределя разходите за присъединяване по следния начин: разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване до границата на собственост са за сметка на производителя, а разходите за присъединяване от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Както в становището за присъединяване от 29.05.2023г., така и в предварителния договор за присъединяване от 16.08.2023г. е предвидено, че реконструкцията на съществуващ електропровод СрН „Тенево“ от п/ст „Елхово“, така и реконструкция на ТНН на ТП 1 с.Поляна, така и подмяна на съществуващ трансформатор 250 kVA с нов оразмерен трансформатор, са за сметка на ЕРП Юг, а не за сметка на производителя, поради което решаващият извод на КЕВР за това, че в окончателния договор за присъединяване електроразпределителното дружество правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби е определило, че изграждането на тези съоръжения са изцяло за сметка на производителя, противоречи на материалния закон. Отделно от гореизложеното АССГ е развил мотиви и за постановяване решението на КЕВР при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Според АССГ административният орган не е изложил в решението си надлежни мотиви, не е направил конкретни изводи относно приложимите норми и подведените под тях фактически обстоятелства- липсват правни изводи, аргументирани с ясни и точни фактически установявания. Не е посочено въз основа на какви факти и правни норми следва да се формира цената на присъединяване в конкретния случай и каква, като размер, следва да бъде тя. Отделно от това КЕВР не се е произнесъл и не е обсъдил всички предявени искания и възражения, развити в депозираната до Комисията жалба. По горните съображения АССГ е отменил решението на КЕВР като незаконосъобразно и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на съдържащите се в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените от административния съд и някои допълнителни правни съображения, а именно: Правилни са развитите от АССГ доводи за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт на КЕВР поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано АССГ е приел, че решението на КЕВР е лишено от относими мотиви и страда от съществено разминаване между посочените в него фактически и правни основания. Правилни са и изводите на АССГ за допуснати от административния орган съществени нарушения на административната процедура, изразяващи се както в несъответствие на съдържащите се в административния акт правни изводи на събраните по делото доказателства, така и в необсъждане на всички фактически и правни твърдения на страните по спора – поотделно и в тяхната цялост. Несъответни на представените в производството пред административния орган доказателства са фактическите изводи на КЕВР за това, че както в становището на електроразпределителното дружество, така и в сключения между спорещите страни предварителен договор за присъединяване, е предвидено, че реконструкцията на съществуващ електропровод СрН „Тенево“ от п/ст „Елхово“, реконструкцията на ТНН на ТП 1 с.Поляна, както и подмяната на съществуващ трансформатор 250 kVA с нов оразмерен такъв, са предвидени да бъдат за сметка на искащото присъединяване дружество- производител на ел.енергия с оглед разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. На първо място - подобна уговорка не се съдържа нито в становището за присъединяване, нито в сключения между страните предварителен договор за присъединяване. На следващо място – такъв извод не следва автоматично от разпоредбата на цитираната по-горе разпоредба на Наредба № 1/2017г. в относимата към датата на издаване на становището за присъединяване и датата на сключване на предварителния договор за присъединяване редакция на същата. Видно от разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредба №1/2017 г. в редакцията й към издаване на становището за присъединяване и към датата на предварителния договор за присъединяване / последната – 16.08.2023г./, същата не съдържа появилото се едва с изменението на тази наредба с ДВ бр.41/2024г., в сила от 10.05.2024г./ изр. второ на чл.32, ал.1 със следния императивен текст „ В цената за присъединяване се включват и разходите, които съответният мрежови оператор прави за присъединяване на повишената присъединена мощност към оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа.“ Обосновани са и изводите на АССГ за това, че административният акт не съдържа относими мотиви по спорните тези на страните, които да съответстват в пълнота на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло доводите на АССГ за това че, вместо да обсъди съображенията на електроразпределителното дружество, обосноваващи размера на цената за присъединяване в предложения окончателен договор за присъединяване, както и опровергаващите това становище доводи, развити от „Хлебово ПВ““ЕООД- гр.Ямбол в отговора му на това становище, Комисията е цитирала само правни норми, с което не е изпълнила задължението си да мотивира акта си – от една страна, а от друга – да осъществи възложените й от закона правомощия по решаване на спорове между ЕРП и клиенти. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от АССГ доводи за недостатъчна мотивираност на решението на КЕВР поради необсъждане на всички твърдения на спорещите страни и несъбиране на относими и необходими за разкриване на обективната истина по спора доказателства, каквито КЕВР е следвало да събере и по своя инициатива предвид служебното начало в административния процес. Правилни са и развитите от АССГ правни изводи за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло, не намира за необходимо да приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Спорът по делото е за цената на присъединяване в конкретния случай при наличието на вече издадено становище за присъединяване и сключен предварителен договор и при действието на разпоредбата на §69 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ / ДВ бр.86/2023г./ Същественото в случая е не дали „ЕРП Юг“ може или не може едностранно да определи цената за това присъединяване, а как и въз основа на кои действащи и приложими в случая правни норми тази цена на присъединяване следва да бъде определена. Като не е отговорила на този спорен въпрос, КЕВР е постановила едно неправилно решение, което правилно е било отменено от АССГ. По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от представителя на касатора възражение за прекомерност на поисканото от процесуалния представител на ответника „Хлебово ПВ“ ЕООД- гр. Ямбол адвокатско възнаграждение, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на „Хлебово ПВ“ ЕООД-гр.Ямбол съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 511,29 евро, равностойно на минималния размер от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение