Определение № 41 от 20.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 59/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК по повод спор за подсъдност между СГС и ОС- Русе, повдигнат от последния. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: Повод за сезирането първоначално на СГС по нчд № 8647/25 г. е станало постъпилото в съда удостоверение по чл.6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Със същото от съдебните власти в Рен, Република Франция е поискано обезпечаване на имущество на българския гражданин Г. А. Г., спрямо когото и други лица е водено наказателно производство. С разпореждане от 06.01.2026 г. съдията-докладчик от СГС е приел, че на основание чл.6, ал.2 от Закон за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество (ЗПИПИАОИ) компетентен да се произнесе по искането спрямо Г. Г. е ОС – Русе, тъй като засегнатото лице е регистрирано на адрес в [населено място], обл. Русе. Със сезиращото касационната инстанция разпореждане от 14.01.2026 г. по нчд № 40/26 г. на съдията - докладчик от ОС- Русе е прието, че поисканото за изпълнение обезпечение спрямо четири лица – български граждани, сред които и Г. касае посочени за всяко от тях в удостоверението парични средства и недвижими имоти, като най-големият от последните се намира на територията на [населено място] и Софийска област. Въз основа на това е отчетена неприложимостта на разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗПИПИАОИ, определяща за компетентен съда по местоживеене на лицето, а на основание ал.3 на цитираната норма е прието, че делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира имота с най-висока данъчна оценка, като едновременно с това по делото не са налице данни за мястото на източника на доходи на българския гражданин, което да определи друг местно компетентен съд по реда на чл.6, ал.4 от приложимия закон. Поради това е повдигнат настоящият спор за подсъдност със СГС. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че компетентен да се произнесе по постъпилото искане на френските съдебни власти, касаещо изпълнението на обезпечителни мерки срещу Г. А. Г. – български гражданин с обвинение за извършено престъпление в чужбина, е ОС – Русе. В този съд делото е било изпратено с оглед единственият сигурно изяснен критерий за решаване на обсъждания въпрос, а именно местоживеенето на лицето, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗПИПИАОИ. За да приеме неприложимост на този ред ОС – Русе на първо място неправилно е очертал предмета на изпратеното му от СГС дело, което не касае всички лица, посочени в удостоверението, а само едно от тях – Г. А. Г., доколкото спрямо останалите е било разпоредено образуването на отделни производства с частен характер. На тази основа неправилно е преценил, че исканото признаване на наложеното обезпечение е относимо и за недвижими имоти в [населено място], тъй като видно от изложените в удостоверението данни по отношение на Г. са посочени три имота с различна големина в [населено място], обл. Русе, [населено място] и [населено място], общ. Самоков, което не очертава компетентност на СГС на основание посочената специална норма на чл.6, ал.3 ЗПИПИАОИ. Същата е принципно вярно посочена за приложима при искано обезпечение спрямо недвижим имот, но в случая включването на повече от един такъв, налага преценката на въведения в разпоредбата критерий за определянето на окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. При липсата на яснота за последната без възможност за заместването й с предпологаема такава, (както е прието в акта на съда) и необходимостта от незабавно произнасяне по искането с оглед естеството му на обезпечително, налага позоваването на посочената обща норма на чл.6, ал.2 от ЗПИПИАОИ, обвързваща определянето на компетентния съд по местоживеене на лицето. Позоваването на така уредената компетентност от страна на СГС е правилно и обосновано с посочените в конкретния случай значими обстоятелства за установения адрес на Г. Г. на територията на [населено място], обл. Русе и едновременно с това при липсващата понастоящем яснота за данъчната оценка на посочените в удостоверението негови недвижими имоти, един от които също е с местонахождение в [населено място]. Това налага и разглеждането на делото от ОС – Русе. Предвид изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение