Определение № 350 от 04.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 109/2025 г.

Постъпила е молба от „Пашалиев 53“ ЕООД за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по исковата молба вх.№49211/05.06.2020г. на дружеството срещу „Напоителни системи“ ЕАД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото, прие следното: Производството по т. д. №575/2023г. Софийски градски съд, е образувано по искова молба вх.№49211/05.06.2020г., с която „Пашалиев 53“ ЕООД е предявило срещу „Напоителни системи“ ЕАД иск с правно основание чл.307 от ТЗ за изменение на клаузата за наемна цена по договор между страните от 07.06.2016г. Делото е върнато на СГС за ново разглеждане с решение от 30.01.2023г. по т.д.№1022/2022г. на САС, с което е обезсилено постановеното при първоначаното разглеждане на спора решение от 21.06.2021г. по гр. д.№1032/2020г. на СГС. С определение №3354 от 18.10.2023г. по т. д.№575/2023г. Софийски градски съд, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, като е приел, че цената на предявения иск възлиза на 4 768,83 лева. Определението е обжалвано от ищеца и е потвърдено с влязло в сила определение от 16.01.2024г. по ч.гр.д. №3371/2023г. на Софийски апелативен съд. След изпращане искова молба вх.№49211/05.06.2020г. в Софийски районен съд, по нея е образувано гр.д.№26719/2024г. С молба от 17.09.2024г. ищецът е поискал съдът да повдигне спор за подсъдност, като е направил възражение, че делото не е подсъдно на районен съд. С определение №37906 от 19.09.2024г. по гр.д.№26719/2024г. Софийски районен съд, е оставил молбата без уважение, като е изложил мотиви,че когато спорът относно подсъдността е разрешен с определение на горестоящия съд по реда на чл.121 от ГПК по жалба на страна по делото пререшаването на този въпрос по реда на чл.122 от ГПК по инициатива на съда, комуто делото е изпратено по подсъдност, е недопустимо. С молба от 31.12.2024г. ищецът е поискал от ВКС да бъде разрешен спорът за подсъдността на делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че към настоящия момент не е налице хипотезата по чл.123 от ГПК – невъзможност да бъде определен по правилата на гл.XII ГПК компетентния съд по дело. Родовата подсъдност на конкретния спор се регламентира от правилото на чл.104 т.4 от ГПК и е обусловена от преценката за цената на предявения иск по чл.307 от ТЗ, която подлежи на определяне съобразно чл.69 от ГПК. При така изложеното, към настоящия момент, не е налице законова неяснота или непълнота по см. на чл.123 от ГПК, а са налице изрични и ясни правила относно подсъдността на спора. Въпросът за правилността на тяхното приложение е бил разрешен в производството по обжалване на определението по чл.121 от ГПК от 18.10.2023г. по т. д.№575/2023г. на Софийски градски съд. Липсва и спор за подсъдност, налагащ състав на ВКС да определя компетентния съд по настоящото дело, по смисъла на чл.122 от ГПК, на която разпоредба молителят се позовава. Нормата на чл.122 от ГПК регламентира процесуалния ред за разглеждане на спорове между съдилищата, възникнали във връзка с правилата за определяне на родово и местно компетентния съд, който следва да реши делото. Спорът за подсъдност по смисъла на посочената разпоредба предполага сезираният с искането съд с отделен акт да е извършил преценка, че не е компетентен да го разгледа, да е прекратил производството пред себе си и да го е изпратил на надлежния според него такъв, а последният да не е приел тази компетентност – чл. 118 от ГПК. В посочения смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл.122 от ГПК / определение №201 от 19.05.2021г. по ч. т. д. №848/2021г. на ВКС, І т. о., определение №53 от 08.02.2021г. по ч. гр. д. №3768/2020г. на ВКС, III г. о., определение №512 от 20.09.2018г. по ч. т. д. №1964/2018г. на ВКС, II т. о. и др. /. В настоящия случай обаче тези предпоставки не са налице, доколкото с определение от 19.09.2024г. по гр.д.№26719/2024г. Софийски районен съд е приел, че е компетентен да разгледа правния спор и единствената пречка за провеждането на съдебни заседания по делото е подадената частна жалба от ищеца срещу това определение. Следва да се отбележи, че дори и да бе налице спор за подсъдност, същият не е с участието на апелативен съд и не би подлежал на разрешаване от ВКС, а и страните по делото не са легитимирани да предявяват искания по реда на чл.122 от ГПК. При положение, че не е налице хипотеза на спор за подсъдност, с който ВКС да е сезиран по надлежния ред и не е налице липсваща в процесуалния закон нормативна уредба, въз основа на която да бъде определен компетентният съд, молбата до ВКС за определяне на такъв се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение