Определение № 8244 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Варна, подадена чрез процесуален представител, против Определение № 7093 от 03.06.2026 г. по адм. дело № 1679/2026 г. на Административен съд – Варна. Наведени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт с твърдения, че К. Н. М. държи иззетия общински имот без правно основание, тъй като срокът й за настаняване в общинското жилище е изтекъл на 22.12.2022 г. Твърди се, че не са били налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Иска се отмяна на определението. Ответникът – К. Н. М., члез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Четвърто отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, административният съд по жалба на К. Н. М., е спрял предварителното изпълнение на Заповед № 1416/24.04.2026 г., издадена от кмета на Община Варна, с която на осн. чл.65, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), е наредено да се изземе общинско жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Варна, [жк], [адрес],, което се държи от жалбоподателката без правно основание, до решаване на въпроса за законосъобразността на заповедта с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предмет на оспорване по делото е заповед, издадена на основание чл. 65, ал.1 ЗОС, жалбата срещу която не спира изпълнението й съгласно нормата на чл. 65, ал. 4 ЗОС, но допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, според правилото на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. С оглед на горното и обстоятелствата в конкретния случай, съдът е констатирал, че жалбоподателката е доказала, че предварителното изпълнение на заповедта би й причинило значителна или трудно поправима вреда. Съдът е обосновал своя извод, с обстоятелствата, че на имотът-предмет на изземване е жилище, което оспорващата ползва продължително време,както и с ниските й доходи и невъзможността да наеме друг жилищен имот за нея и нейният син, който е ученик в 11 клас. По тези съображения е приел, че засегнатия личен интерес на същата е противопоставим на презюмирания от закона обществен интерес от изземването на имота. При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и тези, които се охраняват от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, извършена в съответствие с чл. 6 АПК, съдът е приел, че от предварителното изпълнение на заповедта биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. Постановеното определение е правилно. Същото е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за основателност на искането на жалбоподателката са правилни. Както се посочи, с процесната заповед по чл.65, ал.1 ЗОС, е наредено изземване на общински жилищен имот, който се държи без основание. Съобразявайки разпоредбата на чл. 65, ал.4, изр. второ ЗОС, правилно съдът е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на административния акт, тъй като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона. В ЗОС не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите на издадени заповеди по чл.65, ал.1 ЗОС, презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение е в полза на общината, а допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението им, е с цел да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота – предмет на изземване. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. В случая, пред административния съд жалбоподателката е установила вероятността от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на заповедта. Предмет на изземване е жилище, ползвано от оспорващата и нейния син, който е ученик, които обстоятелства, преценени в съвкупност с данните за ниските й месечни доходи от трудово правоотношение, невъзможността да наеме друго жилище на пазарни цени, доказват съществено засегнат личен интерес на същата, противопоставим на обществения интерес от изземването на имота. С оглед на изложеното, като е приел, че по делото е установена вероятност за настъпване на вреди от вида на посочените в чл.166, ал.2 АПК за оспорващата и е спрял предварителното изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение