Определение № 50002 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба вх. № 260208/7. 11. 2023 г., от Г. П. Г. и Й. П. К., чрез адв. С. К., за допълване на решение № 50078 от 30. 10. 2023 г. по гр. д. № 2805/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските и осъждане на жалбоподателката-ищца Д. Й. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да им заплати общо сумата 1800 лв. (по 900 лв. на всеки от тях) разноски, направени за адвокатски възнаграждения, за процесуалното им представителство и защита пред трите инстанции (по 300 лв. за всяка от инстанциите), във връзка с предявените срещу всеки от тях искове по чл. 76 ЗН - за прогласяване относителна недействителност на следните разпоредителни сделки: договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № 104, том 2, рег.№ 1407, дело № 196/2015 г. на нотариус Г. Д. и договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № 105, том 2, рег. № 1408, дело № 197 от 2015 г. на нотариус Г. Д., и по чл. 34 ЗС – за допускане съдебна делба, по отношение и на тях, на 6 бр. земеделски имоти. Подадена е молба вх. № 504297/31. 10. 2023 г., от Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., С. Т. Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д. и М. А., чрез адв. М. Р. И., за допълване на решение № 50078 от 30. 10. 2023 г. по гр. д. № 2805/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските и осъждане на жалбоподателката-ищца Д. Й. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на молителите разноските, направени за адвокатски възнаграждения, за процесуалното им представителство и защита пред трите инстанции, във връзка с предявените срещу всеки от тях искове по чл. 76 ЗН - за прогласяване относителна недействителност на следните разпоредителни сделки: договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № 104, том 2, рег.№ 1407, дело № 196/2015 г. на нотариус Г. Д. и договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № 105, том 2, рег. № 1408, дело № 197 от 2015 г. на нотариус Г. Д., и по чл. 34 ЗС – за допускане съдебна делба, по отношение и на тях, на 6 бр. земеделски имоти, в размер общо на 7200 лв., съгласно представения списък за разноските. Въпреки предоставената й възможност, жалбоподателката-ищца Д. Й. И. не е изразила становище по подадените молби по чл. 248 ГПК. Не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното: Молбите по чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските са допустими, тъй като са подадени в срок, от процесуално легитимирани лица. Разгледани по същество, молбите са основателни. С решение № 50078 от 30. 10. 2023 г. по гр. д. № 2805/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е отменено решение № 222 от 22. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора, и вместо него е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от Д. Й. И. срещу К. Д. Ф., Т. Д. Ф. (двамата лично и като правоприемници на починалите съделители С. Т. Ф. и С. Г. Ф.), Р. Г. Д., М. А. Д. (двамата като наследници на съделителката П. Р. Д. и съпруга й А. Г. Д.), Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., искове с правни основания чл. 76 ЗН, за приемане за недействителни, по отношение на Д. Й. И., на следните разпоредителни сделки: договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № 104, том 2, рег.№ 1407, дело № 196/2015 г. на нотариус Г. Д. и договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № 105, том 2, рег. № 1408, дело № 197 от 2015 г. на нотариус Г. Д., и е отхвърлен предявеният от Д. Й. И. срещу тях иск по чл. 34 ЗС, за допускане съдебна делба на 6 бр. земеделски имоти. Постановеното от касационната инстанция решение има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски. Отхвърлянето на предявените от Д. Й. И. срещу молителите искове по чл. 76 ЗН и по чл. 34 ЗС ангажира отговорността на съделителката Д. Й. И. за направените от молителите разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направени искания от молителите пред всяка от инстанциите. Доказано е, от представените пред всяка от инстанциите договори за правна защита и съдействие, че молителите Г. П. Г. и Й. П. К. са платили на адв. С. К. възнаграждения за процесуалното им представителство и защита по предявените срещу тях искове по чл. 76 ЗН и по чл. 34 ЗС, в размер общо на 1800 лв. – по 900 лв. всеки от тях (по 300 лв. всеки от тях за всяка от инстанциите). Доказано е, от представените пред всяка от инстанциите договори за правна защита и съдействие, договорените и платени адвокатски възнаграждения от останалите молители: а/. молителите Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б. са платили на адв. М. Р. И. възнаграждения за процесуалното им представителство и защита по предявените срещу тях искове по чл. 76 ЗН и по чл. 34 ЗС в размер общо на 2700 лв. - по 900 лв. всеки от тях (по 300 лв. всеки от тях за всяка от инстанциите). б/. Р. А. Д. и М. А. Д. са платили на адв. М. Р. И. възнаграждения за процесуалното им представителство и защита по предявените срещу тях искове по чл. 76 ЗН и по чл. 34 ЗС, в размер общо на 1800 лв. - по 900 лв. всеки от тях (по 300 лв. всеки от тях за всяка от инстанциите), а наследодателят им А. Д. е платил 300 лв. адвокатско възнаграждение за защитата му в първоинстанционното производство, които следва да се присъдят на наследниците му – по 150 лв. на Р. и на М. Д.; така разноските, направени от Р. А. Д. и М. А. Д. възлизат на по 1050 лв. за всеки от тях; в/. К. Д. Ф. и Т. Д. Ф. са платили на адв. М. Р. И. възнаграждения за процесуалното им представителство и защита по предявените срещу тях искове по чл. 76 ЗН и по чл. 34 ЗС, в размер общо на 1800 лв. - по 900 лв. всеки от тях (по 300 лв. всеки от тях за всяка от инстанциите), а наследодателите им С. Ф. и С. Ф. са платили по 300 лв. адвокатски възнаграждения за защитата им в първоинстанционното производство, които суми следва да се присъдят на наследниците им К. и Т. Ф. – по 300 лв. на всеки от тях; така разноските, направени от К. и Т. Д. Ф. възлизат на по 1200 лв. за всеки от тях. Съделителката Д. Й. И. не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. По изложените съображения, постановеното от касационната инстанция решение следва да бъде допълнение, на основание чл. 248 ГПК, в частта за разноските, като на съделителите, подали молбите по чл. 248 ГПК, следва да се присъдят разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, представляващи платени адвокатски възнаграждения за процесуалното им представителство и защита по предявените срещу тях искове по чл. 76 ЗН и по чл. 34 ЗС, в посочените по-горе размери. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,