Определение № 10643 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на И. П. С., понастоящем пребиваващ в Затвора в [населено място], против Разпореждане № 3831 от 22.08.2025г., постановено по адм. дело № 656/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което частната му жалба с вх. № 94-И-247/11.07.2025г., подадена против определение № 2743/19.06.2025г., постановено по същото дело е оставена без разглеждане. Частният жалбоподател релевира неясни, противоречиви и в голяма степен неотносими доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като в жалбата се съдържат и обидни епитети по отношение на част от съдийския състав на съда. Излага твърдение за лишаването му от достъп до правосъдие и нарушаване на негови основни права поради отказа на първоинстанционния състав да си направи отвод. Моли за отмяната му изцяло и предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат, определен и назначен по Закона за правната помощ. Ответникът- зам.главен директор на ГДИН, чрез процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че правилно и в съответствие с разпоредбите на § 4б, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗИНС вр. с чл.215, т.4 от АПК, съдът е оставил частната жалба без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и е допустима. Подадена е от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него. С обжалваното разпореждане, съдът е оставил без разглеждане частната жалба с вх. N 4866/21.05.2025г.на И. П. С. срещу определение № 2001 от 08.05.2025г., постановено по адм. дело № 192/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което съдът е оставил без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ и е оставил без разглеждане частната му жалба с вх. № 94-И-247/11.07.2025г., подадена против определение № 2743/19.08.2025г., постановено по същото дело е оставена без разглеждане. Съдът е приел, че обжалваното определение не подлежи на обжалване на осн. § 4б, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗИНС вр. с чл.215, т.4 от АПК, тъй като представлява окончателен съдебен акт, постановен по делото. Разпореждането е правилно. Постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Производството по адм.д. N 656/2025г. по описа на АС-Пазарджик е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу определение N 2001 от 08.05.2025г., постановено по адм.д. N 192/2025г. по описа на същия съд. С определение N 2743/19.08.2025г. по адм.д. N 656/2025г., касационният състав на АС-Пазарджик е оставил в сила обжалваното пред него определение. Касационният състав се е произнесъл с окончателен съдебен акт, който съгласно цитираните по-горе разпоредби на § 4б, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗИНС вр. с чл.215, т.4 от АПК не подлежи на касационно обжалване. В настоящото производство жалбата се разглежда в закрито заседание на база изложените оплаквания от страна на частния жалбоподател единствено срещу оспорения съдебен акт. Що се отнася до останалите искания за предоставяне на правна помощ, за отвод на съдебния състав и т.н., същите са извън предмета на оспореното разпореждане, тъй като по тях вече има произнасяне от касационната инстанция. В чл. 229 АПК е посочено, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. Правото си на жалба срещу съдебния акт, с който е прието че жалбата му е лишена от предмет, тъй като обжалваното от него писмо на зам.директор на ГДИН не носи белезите на индивидуален административен акт и е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ вече е упражнено с подадената частна жалба пред тричленен състав на АС-Пазарджик, който се е произнесъл окончателно с определението- предмет на настоящата частна жалба. Правилно, касационният състав на административния съд е приел, че е налице хипотезата на чл.215, т.4 от АПК и е оставил частната жалба без разглеждане като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,