Решение № 7655 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3601/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. Ю. О., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв. Г. Малчев. Жалбата е против решение № 3884 от 30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 6089/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание моли съдa да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 3244/23.04.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Ю. О.. С решението по делото съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решение № 3244/23.04.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. След анализ на доказателствата по делото е установено, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила и на материалния закон. Съдът е разгледал подробно твърденията на жалбоподателя в контекста на бежанската му история и актуалното положение в страната му по произход, като е обърнал особено внимание на опасенията от мобилизация, отношението на и спрямо кюрдите и действителния мотив на М. Ю. О. за напускане на Сирия. Достигнато е до извод, че декларираната от М. Ю. О. причина да напусне Сирия е от личен, социално-икономически характер. Според съда административният орган правилно е заключил, че М. Ю. О. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По делото не са открити обстоятелства, които да сочат, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в т.ч. поради раса, религия, националност,принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл.4, ал.3, б.“в“ от Директива 2011/95/ЕС. От лицето не са съобщени събития, настъпили след като е напуснало Сирия, или извършвани от него дейности, след като е заминало, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане и да сочат на нужда от международна закрила, възниквала на място (sur place) съгласно чл.5, ал.1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС. Първоинстанционният съд е констатирал и че за М. Ю. О. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изложената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че молителят е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед на това, че при постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, съдът е достигнал до извод, че органът правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. По тези съображения жалбата на М. Ю. О. е била отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. Ю. О. жалба, разгледал е обстойно наличните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Не могат да бъдат споделени изложените в касационната жалба твърдения, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбите на материалния закон, включително Директива 2011/95/ЕС, ЗУБ и Конвенцията за статута на бежанците. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд – София-град, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Ю. О.. Последният не е навел доказателства за осъществено или осъществимо спрямо него преследване по смисъла на закона. От проведеното по реда на чл. 63а от ЗУБ интервю ясно може да бъде обособен извод, че в случая не се касае за мигрант, напуснал страната си по произход поради обективни причини, а за лице, търсещо по-добри условия за живот. Това е видно и от заявеното от М. Ю. О. намерение да се установи в Германия, както и вече направения неуспешен опит за това. Правилно е направена преценката и във връзка с опасението от мобилизация. М. Ю. О. е споделил единствено свой страх, но той е необоснован. По делото липсват доказателства на да са му изпращани призовки или покана за мобилизация, което условие на практика е хипотетично и липсват доказателства, че ще бъде мобилизиран, като и в интервюто си не е посочил такива обстоятелства. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на М. Ю. О. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 2, б. „е“ вр. чл. 15, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени с представените пред него справки изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ – МС. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът не засяга територията на цялата държава. Отразена е промяната в официалното управление на държавата, като се сочи, че представителите на бившия режим продължават да се помиряват и да уреждат статуса си с временното правителство на страната. Гореописаните обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство 5 броя справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република, изготвени от Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ – МС. Най-актуалната от тези справки датира от няколко седмици преди проведеното заседание пред касационната инстанция – справка с вх. № МД-02-189/14.05.2026 г. В нея се посочва, че страната остава разделена. Действително, налице е въоръжен конфликт в Сирия, придружен с ескалации на напрежението. Но въпросните конфликти са от локално и спорадично естество и не касаят територията на цялата страна. Общото положение в страната се подобрява и се наблюдава масово завръщане на бежанци (в този смисъл вж. справка с вх. № МД-02-155/15.04.2026 г.). В този контекст, административният съд е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В рамките на касационната жалба са изведени откъси от отделни справки на ДАБ при МС, които откъси обаче са извадени извън контекста на цялостния смисъл на справките. Неотносима и нерелевантна се явява и информацията, цитираща съобщение от МВнР на Република България, гласящо, че не се съветва да се предприемат пътувания в посока Сирия/Иран/Израел поради наличието на въоръжен военен конфликт. По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е правилно, поради което при липсата на установени отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,