Определение № 132 от 08.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 338/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 21735/29.11.2019 г. на С. С. М. чрез адвокат П. Р. против определение от 19.11.2019г. по ч. гр. дело № 2456/2019 г. на САС /Софийски апелативен съд/, с което е оставена без уважение молбата на М. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева по подадена от него частна жалба срещу разпореждане на САС за връщане на подадена от него частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 1966/13.06.2019 г. по гр. дело № 2456/2019 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено разпореждане № 9969/26.03.2019 г. по гр. дело № 5885/2018 г. на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба на С. М. против определение № 11592 от 22.05.2018 г. по гр. дело № 5885/2018 г. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. Срещу въззивното определение е постъпила частна касационна жалба от М., която е оставена без движение от въззивния съд като нередовна с указания за внасяне на държавна такса и представяне на мотивирано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. По молба на страната, срокът за изпълнение на дадените указания е продължен от съда с 1 месец, считано от 05.08.2019 г. и е изтекъл на 05.09.2019 г. С разпореждане от 25.09.2019 г. по същото дело, съдът е констатирал безрезултатното изтичане на дадения допълнителен срок, поради което е постановил връщане на подадената от С. М. частна касационна жалба. Така постановеното разпореждане е обжалвано от страната с частна жалба вх. № 17985/08.10.2019 г., която е оставена без движение от съда с указания за внасяне в едноседмичен срок от уведомяването на дължимата държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС, като е посочено, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната. В срока за отстраняване на нередовностите в съда е постъпила молба за освобождаване от държавна такса, която е оставена без движение с указания в едноседмичен срок да бъде представена декларация за семейно и имуществено състояние. Екземпляр от декларацията е връчен заедно със съобщението за даване на указания на 29.10.2019 г. на адреса на процесуалния представител на М., където е приета от адвокат Д. със задължение да я предаде на адресата. В дадения срок указанията не са изпълнени, поради което с определение от 19.11.2019 г., обжалвано пред настоящата съдебна инстанция, съдът е оставил без уважение молбата на С. М. за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна касационна жалба. Определението е правилно. Производството по подадена молба за освобождаване от задължението за такси и разноски по гражданското дело е предвидено в чл. 83, ал. 2 ГПК. Заплащането на държавната такса е предпоставка за допустимото сезиране на съда по отправената до него молба за защита, като законодателят е предвидил, че при наличието на определени предпоставки, касаещи имущественото състояние на физическото лице – страна по спора, в негова ползва ще се породи правото на освобождаване от такси и разноски по гражданското дело. Имущественото състояние следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение. При извършването на проверка за наличието на тези материалноправни предпоставки, законът дава примерно изброяване на обстоятелствата, които подлежат на преценка от съда при решаване на въпроса относно освобождаването на страната от заплащане на дължимите държавни такси и разноски. Декларираното от молителя, под страх от наказателна отговорност имотно състояние е основание въз основа, на което, съдът преценява основателността на подадената молба по чл. 83 ГПК. С оглед на това, неизпълнението на дадените указания и непредставянето на изискуемата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за необходимостта, от която страната е била редовно уведомена, както и наличието на данни за предходно заплащане на дължимите по делото държавни такси обуславят извод за законосъобразно процедиране на апелативния съд. Затова, като е приел, че не са налице предвидените от закона предпоставки за освобождаване на страната от внасяне на дължимата държавна такса за обжалване на разпореждането, въззивният съд е постановил законосъобразно определение. С оглед на това, подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,