Решение № 2675 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2010 г.

Решение № 2675 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Станчев, като пълномощник на Виолетка Кирилова Николова от с. Душанци, срещу решение № 1277/04.05.2010 г. постановено по адм. д. № 6668 по описа за 2009 г. на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Николова, срещу Ревизионен акт /РА/ № 23800665/09.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София област, потвърден с Решение № 1102/12.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Климучкова, в съдебно заседание оспорва жалбата и излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 23800665/09.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София област, потвърден с Решение № 1102/12.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, с който на Виолетка Кирилова Николова, са установени за 2003 г. задължения за довнасяне в размер на 7 130,23 лв. и лихви върху тях в размер на 4 556 лв., 2005 г. в размер на 6 509,45 лв. за и лихви върху тях в размер на 3 337,20 лв., както и за 2006 г. в размер на 2 181 лв. и лихви върху тях в размер на 562 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в хода на ревизията данъчните органи са установили, че стойността на придобитото от жалбоподателката имущество не съответства на декларираните доходи, поради което е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Изготвено е уведомление по чл. 124 от ДОПК, връчено на пълномощник на жалбоподателката на 13.01.2009 г. в което е посочено, че данъчната основа за облагане с данък общ доход за периода 2002 - 2007 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдът е обсъдил декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в която жалбоподателката е посочила, че е пенсионер от 1995 г., както и че за ревизирания период е придобила 7 броя недвижими имоти - съпружеска имуществена общност. В обяснителна записка от 03. 10. 2008 г. жалбоподателката е заявила, че заедно със съпруга си - Никола Иванов Николов са имали високи заплати и са получавали доходи от лично стопанство, което им позволило да спестят 150 000 щатски долара, които поради нестабилността на банковата система държали на съхранение в къщи и с част от тези пари са закупени процесните 7 апартамента в гр. София. Представено е копие от влогова книжка на името на съпруга - Никола Николов, от която е видно че към 19.01.1995 г. е имал на влог сумата в размер на 6 833 351,50 лв. (неденоминирани). От приетото заключение на съдебно счетоводна експертиза, съдът е приел, че е определена равностойността в щатски долари на сумите посочени от жалбоподателката като изтеглени, а именно 159 748, 25 щатски долара. При приемане на заключението вещото лице е заявило, че сумата в размер на 6 833 351,51 лв. е взета по данни от жалбата, без данни по влоговата книжка, че с тази сума влоговата книжка е закрита, както и че няма доказателства за обмяната на валутата от евро в лева. Съдът е обсъдил представената разписка и декларация от Пенка Ценова за предоставен заем, както и платежно нареждане от 09.07.2004 г. за заверяване сметката на Ценова с 71 000 евро, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и нотариален акт. Твърденията на жалбоподателката са били, че на 15.08.2005 г. е получила заем от дъщеря си - Пенка Николова Ценова, в размер на 40 000 евро и е приел, че по делото не са налице достатъчно доказателства, подкрепяща тезата на жалбоподателката за налични суми във валута. До този извод съдът е достигнал като е приел, че липсват доказателства, относно твърденията на жалбоподателката, че сумата в 6 833 351,51 лв., е изтеглена на 19.01.1995 г., която при обмяна по курса на деня съответства на 101 976,62 щатски долара. В тази насока съдът е приел, че доказателство за закриването на сумата по сметката е писмо изх. № 08-00-1580/13.03.2009 г. от Банка ДСК, съгласно което в Банка ДСК е имало прехвърлен срочен депозит от Стопанска банка в размер на 84 848 лв., който е закрит на 22.12.1997 г. На следващо място съдът е приел, че липсват доказателства за обмяната на сумите в лева в щатски долара, което е позволило на лицето да направи спестявания, като липсват и доказателства, че сумите са се съхранявали за периода от 1993 г. до 2002 г и са били налични в началото на ревизирания период. Относно твърдението за предоставен заем, съдът е приел, че са представени доказателства за превода на суми по банковата сметка на дъщерята на жалбоподателката, но няма доказателства, че след това сумата в размер на 40 000 евро е била изтеглена от банковата сметка и предадена на жалбоподателката, доколкото договора за заем е реален и следва да се счита за сключен с предаването на сумата. На следващо място съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани представените договор за наем и разписка, тъй като са създадени за целите на обжалването по съдебен ред. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите, а именно, че касаторката и нейния съпруг са придобили през ревизираните периоди 7 броя недвижими имоти. На първо място спора е свързан с наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизия по обособения ред, досежно установеното несъответствие на декларираните доходи от касаторката със стойността на придобитото от нея. В тази насока основаният довод в касационната жалба е свързан с неправилно приемане от съда, че касаторката не е притежавала твърдяната от нея първоначална сума към дата 01.01.2002 г., в размер на 159 748,25 щатски долара. Настоящият състав намира довода за неоснователен. Подробно АС е обсъдил представените доказателства в тази насока и правилно е приел, че видно от отбелязванията във влоговата книжка на ТС Банк, за периода 03.05.1993 г. - 19.01.1995 г. са налице множество внасяния и тегления от страна на титуляра на влога - Никола Николов, съпруг на жалбоподателката. Действително от представеното копие на анулираната влогова книжка се установява, че към 19.01.1995 г. съпругът на касаторката е имал остатък по влога в размер на 6 833 351,50 лева /неденоминирани/, но както правилно е приел АС не се установява, че сумата е изтеглена на тази дата, както и че впоследствие не са извършвани допълнително внасяне или теглене от тази сума. На същата дата - 19.01.1995 г. е внесена сумата в размер на 3 100 000 лв. /неденоминирани/. На следващо място както е приел АС по делото няма доказателства, че сумите посочени, като изтеглени са били обменени в щатски долари и то на датата за която вещото лице е извършило изчисления за валутния курс за деня, поради което правилно съдът не е кредитирал заключението в тази му част, а довода в жалбата и извършените от пълномощника на касаторката изчисления са ирелевантни. Както правилно е приел АС единственото валидно доказателство за закриването на сумата по сметката е писмо изх. № 08-00-1580/13.03.2009 г. от Банка ДСК, съгласно което в Банка ДСК е имало прехвърлен срочен депозит от Стопанска банка в размер на 84 848 лв. /неденоминирани/, който е закрит на 22.12.1997 г. Дори за тази сума, както е приел АС липсват доказателства за обмяната на сумите в щатски долара, което е позволило на лицето да направи спестявания и на следващо място липсват доказателства, че сумите са се съхранявали в един продължителен период от време (от 1997 г. до 2002 г.), за да бъдат взети предвид като налични в началото на ревизирания период. СД оглед на изложеното е неоснователен довода в жалбата, че няма законово изискване сумата да бъде съхраняване задължително в банка. При продължителен период от 5 години и при липса на други доказателства за начина на съхраняване на сумите е неоснователен довода в жалбата, че сумите са били постоянно обменяни в щатски долара и лава, при което е реализирана печалба. Относно втория спорен момент, а именно получила ли е касаторката сумата от 40 000 евро от своята дъщеря, правилно съдът е приел, че липсват годни доказателства установяваващи този факт. Представената по делото декларация за предаване на процесната сума е нотариално заверена на 04.09.2009 г., поради което правилно АС е приел, че е създадена за целите на съдебното обжалване. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК частния документ има достоверна дата за трети лица от деня в който е заверен, поради което и представената декларация не може да се противопостави на органа по приходите за периода преди 04.09.2009 г. Доколкото разписката за получена сума представлява частен писмен документ, без достоверна дата, предвид липсата на нотариална заверка, както правилно е приел АС същата не представлява годно доказателствено средство за твърдените от жалбоподателката благоприятни за нея факти. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, е подкрепено със събраните доказателства, се налага извода, че от касаторката не са представени доказателства, които да оборят фактическите констатации в ревизионния акт и да докажат получените доходи и съответствието им с финансовото и имущественото състояние на лицето. Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради липса на твърдяните касационни основания за неговата отмяна. Претенцията на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 160, ал. 1, пр. 3 от ДОПК следва да бъде оставена без уважение. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо "а" отделение