Определение № 69 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4565/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Н. Н. А. молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 1589/29.11.2019 г. по гр. д. № 3841/2018 г. на Районен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от молителя против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДскр. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4 ЗЗДискр спрямо осъдения и изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ ищец. Молителят навежда оплаквания, че по време на съдебните заседания по процесното дело е бил с белезници, което е довело да неравното му третиране и нарушаване на конституционно гарантираните му права по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 Конституцията. Позова се на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като моли да бъде прието като новооткрито писмено доказателство – решение № 14/10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед изложеното, моли влязлото в сила решение да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от съда по същество. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ подава писмен отговор, в който поддържа становище, че не е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, след запознаване с материалите по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В настоящия случай молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че новото обстоятелство или новото писмено доказателство, което не му е било известно при решаване на делото е решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България от 10.11.1992 г.. За да е налице соченото от касатора основание релевираните обстоятелства и доказателства следва да са нови и да са от съществено значение за делото, т. е. да са годни да обосноват други решаващи изводи на съда относно спорното материално право и неправилност на решението. Решението на Конституционния съд на Република България не е в състояние да обоснове наличието на соченото от молителя основание за отмяна, тъй като посредством него Конституционният съд е дал задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 Конституцията на Република България, но по същността си то не представлява нов факт, нито нов документ, които да обосноват различен изход на спора по гр. д. № 3841/2018 г. на Пазарджишкия районен съд. Визираното от молителя решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България е постановено далеч преди образуване на делото, по което е произнесено решението, чиято отмяна се иска, поради което не би могло да съставлява ново обстоятелство. Освен това като тълкувателен акт на съд то не може да има значението на юридически или доказателствен факт, за да може да му бъде придадено значението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /по аналогия с т. 1 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В случай, че се твърди единствено и само противоречие между решението, чиято отмяна се иска, и решението на Конституционния съд, то това обстоятелство е изцяло относимо към правилността на решението, проверявана в рамките на редовния инстанционен контрол, но не и към извънредното производство по чл. 303 и чл. 304 ГПК. По изложените съображения, молбата за отмяна не съдържа надлежно твърдение за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение