Определение № 869 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 617/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на Н. С. К. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], К. С. Т. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], С. В. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], Р. С. Х. от гр.София, [жк], [улица], [ЕГН] и В. С. Х. от гр.Кнежа, [улица], [ЕГН], чрез адв. Л. Божилова от САК против Определение № 3222 от 21.10.2025г., постановено по адм. д. № 937 по описа за 2024г. на Административен съд – Плевен. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Моли се за отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената от частните жалбоподатели искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Областна дирекция „Земеделие“- Плевен. Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Плевен е оставил без разглеждане предявената от частните жалбоподатели против ОД “ Земеделие“- Плевен искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за осъждането на ответника да им заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 102 000лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., претърпени вследствие на бездействия на ОСЗ Кнежа: да се произнесе и издаде административен акт за възстановяване правото на собственост на ищците в качеството им на наследници на наследодателя К. Я. след представяне на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Плевен, постановено по гр.дело № 273/2019 год., както и бездействието да се произнесе с акт във връзка с отмяната на отказа за възстановяване правото на собственост върху отказаните за възстановяване 7.500 дка - лозя от 2.500 дка; и ниви от 5.000 дка с Протокол № 273С/24.02.2023 год., поради това, че същите попадали в „зоната на § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ“. За да достигне до извод за недопустимост на подадената искова молба и прекрати производството по делото, решаващият състав на Административен съд – Плевен е приел, че административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделските земи преминава през последователни етапи, при които се постановяват административни актове, които подлежат на обжалване. В случаите, когато ОСЗ не се произнесе изрично по направено искане в законовия срок, не е налице незаконосъобразно бездействие, а административен акт – мълчалив отказ, който подлежи на оспорване по реда на АПК. Определението е правилно. Основанията, посочени в исковата молба, въз основа на които са претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са бездействия от страна на ответника. Административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделските земи преминава през последователни етапи, всеки от които приключва с постановяване на съответен административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съответния административен съд. За Областна дирекция „ Земеделие“ – Плевен е налице задължение да се произнесе по подадено заявление и издаде административен акт за възстановяване правото на собственост на ищците в качеството им на наследници на наследодателя К. Я., както и да се произнесе с акт във връзка с отмяната на отказа за възстановяване правото на собственост върху отказаните за възстановяване 7.500 дка - лозя от 2.500 дка; и ниви от 5.000 дка с Протокол № 273С/24.02.2023 год., поради това, че същите попадали в „зоната на § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ“. Но това задължение е за издаване на административен акт и съгл. разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт, а не неизвършване на фактическо действие. Издаването на ИАА е правно действие, което изключва дефиницията му като незаконосъобразно фактическо бездействие и по тази причина производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е недопустимо поради липсата на първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменен по съответния ред административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, наличието на което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В този смисъл, правилни са изведените от административния съд мотиви, че с оглед същността на земеделската реституция, в рамките на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи не се извършват фактически действия, а непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ – административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото липсват данни за оспорване на мълчалив отказ, съответно данни за отмяната му по съдебен ред. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към същите. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение