Решение № 5448 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 401/2018 г.

Решение № 5448 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 401/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба (по съществото си - касационен протест), подадена от К. Й., в качеството му на прокурор при Районна прокуратура - С., срещу Решение № 133 от 23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 210/2017 г. от Административен съд - С. с доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество - с прогласяване нищожността на Заповед № ЗК-724 от 28.04.2015 г., издадена от Кмета на О. С. Ответникът - Кметът на О. С. не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - С. К. А. не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - участвала в първоинстанционното съдебно производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, е неоснователен при следните съображения: Предмет на протеста на Прокурор от РП - С. е заповед № ЗК-724 от 28.04.2015 г., издадена от Кмета на О. С., с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗОбС и чл. 83, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост (НОС), приета от Общински съвет - С., е отстъпил право на пристрояване върху 20 кв. м терен - частна общинска собственост, представляващ част от поземлен имот № 66425.501.427 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. в полза на С. К. А., за изграждане на жилищна пристройка към собствения й самостоятелен жилищен обект № 66425.501.427.1.2. Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства и след като е обсъдил възраженията на страните съдът от първата инстанция е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 38, ал. 2 ЗОбС, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Нищожност поради издаване на акта "при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма ... и законово основание ... за да може да съществува с такова съдържание" съдът от първата инстанция не е установил. Обратното - съдът е посочил изрично, че оспорваната заповед е издадена от компетентен, по материя и територия, административен орган, т. е. не е налице нищожност, поради липса на компетентност на органа, издал оспорения административен акт. Правилен е и изводът на съда, че е спазена изискуемата от чл. 59, ал. 2 форма на акта, поради което и такъв порок не се установява. Процесуалните правила при издаването му също са спазени - обезпечено е участието на заинтересованите лица, изяснени са фактите по спора, събрани са релевантните доказателства и са анализирани във връзка с искането, отправено от заинтересованата страна. Не е установено и противоречие между приложимия материален закон - чл. 38, ал. 2 ЗОбС и чл. 83, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт - Наредбата на Общинския съвет С., поради което е направен извод, че не е налице нищожност и на това основание. Така изложените изводи са правилни и законосъобразни. Това е така, тъй като, за да е налице нищожност, следва оспорваният административен акт да е издаден при липса на материална компетентност (от ненадлежен орган), което в случая не е налице, тъй като нормата от специалния закон - чл. 38, ал. 2 ЗОбС - дава изрично правомощие на кмета на общината да "учредява" право на надстрояване и/или пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, без търг или конкурс, на собственика на сградата, ... по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 (от ЗОбС - б. м.). На следващо място, оспорваната заповед не страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Установявания в тази насока липсват по делото - решението да се основава на друг нищожен административен акт или да е налице съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Отсъствието на решение на ОбС в случая е законово обосновано с норма от специалния закон, поради което доводите за нарушението му правилно са преценени от съда за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение