Определение № 333 от 17.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3564/2016 г.

Производството е с правно основание чл.309 ал.1, във вр.чл.282 ГПК. Образувано е въз основа на подадена молба с вх.№ 8158 от 17.08.2016г. от В. Л. Н. от [населено място] за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 20 от 26.02.2015г. по гр.д. № 383/2014г. на Районен съд Радомир. В същата е посочено, че искането се прави във връзка с подадена от него молба за отмяна с вх.№ 4092 от 17.08.2016г., която е в процес на администриране. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази така направеното искане и материалите по делото, намира същото за неоснователно по следните съображения: Спирането на изпълнението в хипотезата на чл.309 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.282 ал.2 от ГПК е способ за защита срещу последиците на въззивни решения, които подлежат на принудително изпълнение, съгласно чл.404 от ГПК. С изпълнителната сила, която чл.309 от ГПК визира се ползват осъдителните решения. В настоящия случай се иска спиране на влязло в сила решение № 20 от 26.02.2015г., с което е определена граница между два имота на основание чл.109а ЗС и е отхвърлен предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Същото е потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015г. по в.гр.д. № 240/2015г. на Пернишки окръжен съд, което пък е оставено в сила с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 65 от 25.07.2016г. по гр.д.№ 6267/2015г. на ВКС. Решенията, постановени по установителен иск /какъвто е иска по чл.109 а ЗС/ и с които са отхвърлени предявени осъдителни искове - не се ползват с изпълнителна сила, не подлежат на изпълнение и за тях способът на спирането по чл.282 /към който препраща чл.309 от ГПК/ е неприложим. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,