Определение № 148 от 23.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1932/2014 г.

Производството е образувано по реда на чл.44 ал.1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Районен съд-гр.Търговище. Постъпило е становище от прокурор от ВКП, според което компетентният съд да разгледа жалбата на И. П. Д. срещу Наказателно постановление №14-120547/2014 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Варна е РС-Търговище, тъй съгласно чл.99 ал.1 от ДОПК, декларацията по чл.50 ал.1 т.5 б. „в”от ЗДДФЛ се подава в компетентната териториална дирекция, а това е дирекцията по постоянния адрес на физическите лица, който в конкретния случай е в [населено място]. Затова административно наказаното лице е следвало да подаде своята данъчна декларация в ТД на НАП-гр.Варна ,в офиса на [населено място]. С оглед на изложеното и съгласно чл.59 ал.1 от ЗАНН ,според прокурора, местно компетентният съд да разгледа делото е РС-Търговище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Пред РС-Варна е било образувано анд №5311/2014 г. по жалба на адв.В., пълномощник на И. П. Д. срещу Наказателно постановление №14-120547/2014 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Варна. С разпореждане №9117 от 28.11.2014 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил посоченото по –горе дело на РС-Търговище по подсъдност. В съдебният акт е прието ,че нарушението, за което е издадено Наказателното постановление се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението на административно наказаното лице да подаде годишна данъчна декларация за получените парични заеми за 2013 г. в териториална данъчна дирекция по постоянен адрес на физическото лице,а постоянният адрес на И. Д. е в гр. Търговище. Поради тази причина, съдията-докладчик е приел, че нарушението е осъществено в гр. Търговище, следователно местно компетентният съд да разгледа жалбата срещу НП е РС-Търговище. В РС-Търговище е било образувано анд №1144/2014 г., производството по което е било прекратено с разпореждане №2362 от 04.12.2014 г. и съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Аргументите му за извършеното от него действие са свързани с това, че в самото НП ,като местоизпълнение на нарушението е посочено ТД на НАП-гр.Варна, както и че ТД на НАП по постоянния адрес на жалбоподателката е именно в гр. Варна, тъй като в гр. Търговище не съществува ТД на НАП, а е създаден само офис на Дирекцията без самостоятелна правосубектност. Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗАНН, Наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Прочитът на Наказателното постановление сочи ,че на И. П. Д. е наложена глоба за това ,че като данъчно задължено лице ,съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация за получените парични заеми за 2013 г. в териториална данъчна дирекция по постоянен адрес на физическото лице-ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок до 30.04.2014 г.,съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ-нарушение на чл.80а ал.1 Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В посоченото НП като място на извършване на нарушението, административно- наказващият орган изрично е посочил гр. Варна /ТД на НАП-гр.Варна/ и по правилата на чл.59 от ЗАНН местно компетентния съд е РС- гр. Варна. Да се приеме, че нарушението е извършено в гр. Търговище, независимо, че именно там е постоянния адрес на административно наказаното лице, би означавало да се ревизира преценката на административно наказващия орган относно претендираното от него място на извършване на нарушението. Материалите, свързани с постоянното местоживеене на И. Д. биха могли евентуално да имат отношение по въпроси ,свързани със съществото на делото, включително и досежно доказване на мястото, на което е осъществено нарушението. Ето защо, жалбата срещу коментираното Наказателно постановление следва да бъде разгледана от РС-Варна. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение