Определение № 13931 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А 29 Енергия България ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], чрез процесуален представител, против протоколно определение на Административен съд - София – град от 16.10.2024г., постановено по адм. д.№ 1233/2024г. по описа на Административен съд – София - град с доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпило писмено възражение по частната жалба от насрещната страна Комисия за енергийно и водно регулиране с изразено становище за неоснователност на жалбата и искане същата да бъде оставена без уважение. Жалбоподателят Електроразпределение север АД и заинтересованите страни Синергон Енерджи ООД, Вентус България ЕООД и Храброво уинд 1 ООД не са депозирали становище във връзка с подадената частна жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на съдебен контрол определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение административният съд, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на А 29 Енергия България ЕООД против Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на КЕВР, с което комисията е дала задължителни указания на Електроразпределение север АД да извърши смяна на координатор на балансираща група от А 29 Енергия България ЕООД на Синергон Енерджи ЕООД за общо два броя ветрогенераторни обекта на Вентус България ЕООД и един на Храброво уинд 1 ЕООД, и е прекратил производството по адм. д. № 1233/2024г. по описа на Административен съд – София – град по отношение на дружеството А 29 Енергия България ЕООД. За да достигне до правните изводи за недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес, съдът е приел, че оспореното решение е краен административен акт на проведено производство по чл. 22, ал.1 от Закона за енергетиката и подлежи на обжалване по реда на АПК на основание чл. 148 от НАРЕДБА № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В проведеното съдебно заседание съдебният състав е достигнал до извод, че доколкото жалбоподателят не е инициатор на проведеното административно производство и не е участвал като надлежна страна в същото, както и с оглед доказани единствено икономически интереси, липсва пряко засягане на правната му сфера чрез непосредствено отнемане, ограничаване или изменение на негови права или чрез вменяване на задължения, които да обосноват надлежната му процесуална легитимация. Цитирал е практика на СЕС – дело С-25/62, като е сравнил конкретната ситуация с дадените от съда указания и е заключил, че липсват специфични качества или свойства касаещи този жалбоподател, които да го превръщат в персонално засегнат по начин близък или идентичен с този, по който бива засегнат и самия адресат на акта. Предвид всичко това, АдмС – София – град е приел жалбата на А 29 Енергия България ЕООД за недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради което е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на КЕВР, с което комисията е дала задължителни указания на Електроразпределение север АД да извърши смяна на координатор на балансираща група от А 29 Енергия България ЕООД на Синергон Енерджи ЕООД за общо два броя ветрогенераторни обекта на Вентус България ЕООД и един на Храброво уинд 1 ЕООД. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че направеният от страна на решаващия съд правен извод за липсата на правен интерес от оспорване на посоченото решение в полза на А 29 Енергия България ЕООД е неправилен. Предмет на административното производство е отказ на мрежовия оператор да регистрира смяна на един координатор на балансираща група с друг. С крайния съдебен акт на КЕВР се дават указания на същия оператор да извърши регистрация на заявителя Синергон енерджи ООД именно на мястото на жалбоподателя А 29 Енергия България ЕООД. В този смисъл указанията на КЕВР, дадени с диспозитива на оспореното решение пряко засягат интересите на жалбоподателя. Правилата за търговия с електрическа енергия установяват принципа на безусловна възможност за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група от производителите на електрическа енергия и предвижда една единствена хипотеза за отказ това да бъде реализирано, а именно при наличие на мотивирано възражение от страна на предходния координатор, основано само на лимитативен брой договорни основания. Според данните по делото жалбоподателят А 29 Енергия България ЕООД е депозирал подобно възражение, но в оспорения административен акт се сочи липса на мотивираност на такадепозираното възражение. Дали това е така, е въпрос по съществото на спора. Изхода на същия обуславя това дали ще бъдат запазени/възстановени правата на А 29 Енергия България ЕООД като координатор на балансираща група или не, като инициираното производство е единствения възможен способ за проверка защитната теза на частния жалбоподател. Актът на КЕВР пряко и едностранно въздейства върху правната му сфера, като спорното производство е единствена възможност за упражняване правата му по защита на заеманата позиция в енергийната верига. Финансовите спорове с производителите нa електроенергия от възобновяеми източници не могат да бъдат възприемани единствено като такива от икономическо естество, както твърди това първоинстанционният съд, след като са установени в самите Правила за търговия с електрическа енергия като основание за отказ да бъде сменен координатора на балансираща енергия. Неоснователно е и позоваването на съдебния състав на Решението по дело С-25/62 на СЕО, доколкото в разгледания от Европейския съд спор жалбоподателят не се явява лично засегнат от оспорения регламент, докато в настоящата хипотеза, макар указанията на КЕВР да вменяват задължения за електропреносното дружество да извърши отписване на единия координатор за сметка на втория, то крайният резултат от това отписване е отстраняване от позицията на координатор на не кой да е, а именно частният жалбоподател. На последно място определението се явява и необосновано, тъй като не дава отговор на въпроса защо вторият координатор на балансираща група, за който оспореното решение е благоприятно, тъй като същият черпи права от него, е конституиран като заинтересована страна, а предходният, за когото оспореният акт влече преки неблагоприятни последствия, е отстранен от участие в производството и не разполага с поне същото процесуално качество. По горните съображения частната жалба се явява основателна, а оспореното определение е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия при изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. По претендираните в настоящото производство разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд, произнасяйки се с крайния си съдебен акт по спора. Воден от горните съображения и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение