Определение № 102 от 14.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 257/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу определение № 660 от 15.10.2013 г. на Варненски апелативен съд, с което се прекратява производството по ч. т. д. № 662/2013 г., поради процесуална недопустимост на същата. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба – [фирма] В. е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба. Ответната страна – [община] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: Производството по т. д. № 1 372/2013 г. пред Окръжен съд [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявен от [община] срещу [фирма] [населено място]. С определение № 3 096/30.07.2013 г. на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗТР вр. с чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК съдът спира производството пред Търговския регистър по вписване на промени по партидата на ответното дружество, настъпили в резултат на решение на ОС на съдружниците от 23.07.2013 г. – заличаване на вписания управител и вписване на нов управител на дружеството, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1 370/2013 г. на В.. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство до Варненски апелативен съд. С определение № 660 от 15.10.2013 г. (предмет на настоящото производство) въззивният съд е прекратил производството по ч. т. д. № 662/2013 г., по съображения, че постъпилата жалба е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не е процесуално легитимиран да обжалва първоинстанционното определение. Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от Закон за търговския регистър законодателят е регламентирал възможността регистърното производствода бъде спряно въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, както и в предвидени от Търговския закон случаи. В конкретния случай, предмет на първоинстанционното решение е иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение на ОС на съдружниците на [фирма] [населено място] от 23.07.20013 г. относно заличаване на вписания управител и вписването на нов управител. Въз основа на решението, чието отмяна се иска, е подадено заявление в ТР, по което към него момент е липсвало произнасяне от длъжностното лице по регистрация. По искане на ищеца В. е спрял регистърното производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. д. № 1 372/2013 г. Заявлението за вписване на промени по партидата на ответното дружество е подадено от Д. П., но липсват данни по делото от кого е упълномощен. Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК постановеният в охранителното производство съдебен акт може да бъде обжалван и от трети лица, когато същият засега правата им и породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Безспорно, Държавата е съдружник в [фирма] [населено място]. Видно от данните по делото, обаче, същата не е страна в производството по т. д. № 1 372/2013 г., в хода на което е постановена обезпечителната мярка „Спиране на регистърното производство”. Освен това, не и заявител и по чл. 16 от ЗТР. Това налага извода, че частният жалбоподател не е страна в охранителното производство, с оглед на което същият не може да обжалва постановеното от В. определение. Процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно по всяко време на процеса. Липсата й обуславя процесуалната недопустимост на подадената частна жалба, което е правилно съобразено от ВАС, поради което е прекратил образуваното пред него въззивно производство. При тези фактически данни, определение № 660 от 15.10.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 662/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение