Определение № 5538 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4400/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Н. Ш., с адрес в гр. Враца, чрез процесуален представител, срещу определение №3037/18.03.2026 г. по адм. дело №2548/2026 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №43386/30.12.2025 г. постановено по адм. дело №5781/2025 година по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на разноски за настоящето производство. Ответниците по частна жалба - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Териториална експертна лекарска комисия към Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р С. Х." ЕООД, Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София - град, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция за социално подпомагане София - град, не взимат становище. Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав на втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си, тричленният състав на ВАС, е взел предвид, че с обжалваното пред него решение на АССГ е отменено оспорено от Ш. решение на НЕЛК и е изпратена преписката на НЕЛК за ново произнасяне със задължителни указания в едномесечен срок. Видно от касационната жалба на Ш., предмет на оспорване са част от мотивите на решението на АССГ, чийто диспозитив е изцяло в полза на касатора. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. но ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1/2000 г. мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за съда на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт. Поради изложеното касационната жалба е недопустима. Определението е правилно. Решението на АССГ е благоприятно за касатора, тъй като с него се отменя изцяло обжалвания от него акт на НЕЛК и се връща преписката за ново произнасяне. Правилно ВАС е посочил, че единствено диспозитивът на съдебното решение е от значение при преценка дали обжалваното решение е благоприятно или неблагоприятно за касационния жалбоподател. Това е така, защото силата на пресъдено нещо на решението след влизането му в сила е ограничена само до диспозитива. В този смисъл е и теорията / Българско процесуално право 2000 г., професор Живко Сталев, л.352 - 353/, която допуска изключения само при определени възражения в исковото производство, какъвто не е настоящият казус. Тоест не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба - съдебното решение да е неблагоприятно за страната по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Предвид спецификата на административното производство пред НЕЛК, след отмяната на акта преписката е върната за ново произнасяне на органа, след което ще бъде издаден нов индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по общия ред, при което отново може да се упражни в пълен обем правото на защита на частния жалбоподател. Предвид изложеното определението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на частния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия