Решение № 462 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 789/2009 г.

Решение № 462 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 789/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 723 от 1.07.2009 г., по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 38/4.03.2009 г., постановено по гр. д. № 1199/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на районен съд - Свищов, по гр. д. № 365/2003 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове на Т. П. Т. против П. "3-ти март" с. В., община С. на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно законността на уволнението при несъответствие между посоченото в предизвестието за уволнение правно основание за прекратяването на трудовия договор и правното основание, посочено в заповедта. Прието е, че по този въпрос с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложеното решение по гр. д. № 1949/2004 г. на ВКС, V-то г. о. и обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което следва да се преквалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК съобразно задължителното тълкуване дадено в т. 3 от ТРОСГКТК на ВКС № 1/2009 г. В касационната жалба касаторката прави оплаквания, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касация - П. "Т", с. В., община С. не взема становище по жалбата . В отговор на поставения от касатора въпрос следва да се посочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие отправено от работодателя до работника или служителя противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение. В този смисъл е и даденото разрешение на въпроса в представеното по делото решение № 471 от 7.08.2007 г. по гр. д. № 1949/2004 г., което съдът намира за правилно. За да отхвърли предявените искове въззивният съд изцяло е възприел направените от районният съд фактически и правни изводи. Приел е, че съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/, което основание е посочено в заповедта за уволнение, докато посоченото в предизвестието основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е резултат на фактическа грешка. Доколкото са били налице основанията за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ според съда уволнението е извършено законно. Тези изводи не могат да бъдат споделени. По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение като касаторката - ищца е заемала длъжността "касиер- счетоводител". На 30.06.2003 г. и е било връчено предизвестие № 1/30.06.2003 г., с което на осн. чл. 326, ал. 3 във вр. чл. 328, ал. 2 КТ и решение № 3 на УС - със заповед - протокол № 9/27.05.2003 г. е предизвестена, че след изтичане на законния срок от два месеца, считано от 01.07.2003 г. до 31.08.2003 г. трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на посоченото основание. Така отправеното предизвестие не е било оттеглено. На 09.01.2003 г. на ищцата е връчена заповед № 43/29.08.2003 г., с която, трудовото правоотношение се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. При тези данни уволнението е незаконно. Действително съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, когато трудовия договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в такива случаи има само констативен характер. Независимо от това съществуващото противоречие в посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и заповедта води до незаконност на уволнението, доколкото за работника и служителя не съществува яснота на какво основание договора му е бил прекратен за да защити правата си. Дори да се приеме тезата, че посоченото основание в заповедта е без значение, предвид констативния й характер, в конкретния случай процесното уволнение е незаконно, доколкото не е налице, визираното в предизвестието основание за прекратяване на трудовия договор. Между страните няма спор, че касаторката - ищца не е била служител от ръководството на предприятието, като без значение е обстоятелството, дали посоченото в предизвестието основание е резултат на техническа грешка. С оглед на горното, уволнението следва да бъде отменено като иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК бъде уважен. Следва да бъде уважен и акцесорния иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото неговата основателност е обусловена от основателността на иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "касиер- счетоводител". Основателен се явява и иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за вредите претърпени от незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителката за шест месеца. Касаторката твърди, че за този период не е работила на друго място и не е получавала трудово възнаграждение . В подкрепа на твърдението си е представила служебна бележка за това, че е била регистрирана в бюрото по труда като безработна за периода от 1.10.2003 г. до 30.09.2004 г. Не са представени доказателства в обратния смисъл. С оглед на това искът се явява доказан по основание. Предвид данните по делото за получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение преди уволнението, ответникът следва да бъде осъден да и заплати обезщетение в размер на 1165,86 лв. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени. С оглед изхода на спора на касаторката ищца следва да се присъдят разноски в размер на 40 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.