Решение № 3098 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7813/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. М. Й., чрез адв. Г. Митева – САК, против Решение № 18642 от 02.06.2025 г., постановено по адм. д. № 2020/ 2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Заповед № 8121К-972/ 30.01.2024 г. на Министъра на вътрешните работи. Касаторът претендира, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, настоявайки, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилно установена фактическа обстановка, в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с целта на закона. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – Министър на вътрешните работи, чрез юрк. Йовчева, в писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. М. Й. срещу Заповед № 8121К-972/ 30.01.2024 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, ал. 4 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Т. М. Й. – началник на сектор „Договорни отношения“ към отдел „Развитие на КИС“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР поради съкращаване на длъжността, считано от 01.02.2024 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като е изложил, че не е налице твърдяното от жалбоподателката отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, предпоставка за прогласяване нищожността на акта, както и че е спазена задължителната писмена форма, а прекратяването на служебното правоотношение е подведено под релевантната материалноправна разпоредба, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се урежда от ЗДСл. Съдът е посочил, че правното основание, на което е прекратено служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е едно от трите фактически основания, което не изисква излагане на специални мотиви, доколкото не е свързано с конкретно поведение на служителя, а е свързано единствено с преценка за целесъобразност на органа по назначаване - да упражни правомощието си да извърши структурно - организационни промени, включително и чрез съкращаване на длъжности и/или трансформиране на длъжности. Изтъкнал е, че чл. 108, ал. 1 от ЗДСл не предвижда задължение за органа по назначаването да излага съображения относно фактическите обстоятелства, предпоставили приложението на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като е уточнил, че няма изискване да бъде посочено дали изцяло или отчасти изпълняваните функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика на съкратения служител, се запазват, като се намалява броят на служителите, които ще бъдат ангажирани с тяхното изпълнение, или заеманата съкратена длъжност е отпаднала като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на администрацията. Приел е за неоснователни аргументите на жалбоподателката за нищожност на заповедта, с която е било прекратено временното преназначаване на основание чл. 82а от ЗДСл, поради некомпетентност на органа, издал заповедта, като е обосновал своя извод. При горните съображения съдът е счел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, които да са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не са били допуснати, органът по назначаване да би постановил акт в различен смисъл. Съдът е анализирал задълбочено разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като е изложил, че при изменение на щатното разписание административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, която му дава правомощия да премахва отделни длъжности, да създава нови или да прави промени в числеността на щатните бройки, с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството, съответно че вътрешното преструктуриране на отдели и сектори в дирекция, или на отдели и дирекции в администрацията е включено в оперативната самостоятелност на органа по назначаване и не подлежи на контрол за законосъобразност, като упражняването на правомощията следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели – постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията, посредством оптимизиране на дейността ѝ. В тази връзка е обосновал, че предложената с Докладна записка рег. № 5290р – 1420/ 22.01.2024 г., изм. с писмо рег. № 5290р – 1639/ 25.01.2024 г., промяна отговаря на тези критерии, тъй като е извършена в рамките на утвърдената щатна численост на Дирекция „КИС" - 783 щатни длъжности, засегнала е незначителна част от тях – общо 122 щатни длъжности, от които 80 заети по служебно правоотношение. Отразил е, че в отдел „Развитие на КИС", към който е бил включен ръководеният от жалбоподателката сектор „Договорни отношения", броят на секторите е намален от 4 на 2, а броят на щатните длъжности в отдела – от 35 на 30. Обсъдил е преминаването на съвкупността от определени функции, задачи и задължения, включени в длъжностната характеристика на заеманата до съкращаването длъжност от жалбоподателката към новосъздадената длъжност „началник сектор" сектор „Управление, изпълнение и контрол на проекти", съответно, че закритите щатни длъжности в сектор „Правни дейности", включително и длъжността „началник на сектор" са трансформирани в длъжности в новосъздадените сектори „Правно обслужване" и „Административно обслужване" към новосъздадения отдел „Правно и административно обслужване", като е съобразил, че длъжностната характеристика за длъжността началник на Сектор „Обществени поръчки" към отдел „Развитие на КИС" включва специфични преки задължения, тези в т. 5.7, т. 5.9 – т. 5.19, свързани с организацията на работа за подготовка и провеждане на обществени поръчки и изпълнение на договори по оперативни програми, фондове и механизми, финансирани с европейски средства, от бюджета на ДКИС и други източници, каквито не са били възлагани на жалбоподателката като началник на сектор „Договорни отношения", която длъжност е престанала да съществува не само като наименование (нормативно определена позиция) в утвърденото щатно длъжностно разписание, но и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика, защото са преминали към функциите и задълженията, включени в длъжностната характеристика на новосъздадената длъжност „началник на сектор" сектор „Управление, изпълнение и контрол на проекти". При така сторения анализ е обосновал извод за доказаност на посоченото в акта фактическо основание - съкращаване на длъжността. Приел е, че обжалваната заповед е издадена при съобразяване целта на закона. Посочил е, че не съществува законово регламентирано задължение при съкращаване на длъжността да се извършва подбор между служителите, като преценката за това кой да бъде освободен е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения е заключил, че е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният ѝ брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обемът и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика, като за законосъобразността на съкращаването не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От данните по делото се установява, че Т. Й. e заемала длъжността началник на сектор „Договорни отношения“ към отдел „Развитие на КИС“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР. С ДЗ № 5290р-1420/ 22.01.2024 г. на Директора на ДКИС е предложено да бъде направена промяна в организационната структура на отдел „Развитие на КИС“, като от 4 сектора останат 2 сектора, а именно: „Управление, изпълнение и контрол на проекти“ и „Обществени поръчки“. Предложено е закриване на сектор „Договорни отношения“ и трансформиране на щатните му бройки в рамките на общата щатна численост на дирекцията, както и трансформиране на 2 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ от сектор „Материална отчетност“ към отдел „Ресурсно осигуряване“. Изложени са мотиви, че това ще доведе до по – добро изпълнение и управление на задачите и проектите. Въз основа на ДЗ, видно от ДЗ № 1865/ 30.01.2024 г., в изпълнение на Заповед № 8121К-783/ 26.01.2024 г. на Министъра на ВР е закрит в отдел „Развитие на КИС“ сектор „Договорни отношения“, а щатните му бройки са трансформирани в сектор „Проекти на КИС“ към отдел „Развитие на КИС“, който сектор е преименуван на сектор „Управление, изпълнение и контрол на проекти“, като се съкращава длъжността на началник сектор „Договорни отношения“. Съкратени са и други длъжности, които с оглед предмета на спора, не се обсъждат. При тези данни е неоснователно възражението на касатора, че не е налице съкращаване на бройки, а напротив увеличение на такива. Създаденият сектор включва част от функциите на закритите, но съдържа и други такива, специфични за него, които не са били сред функциите и задачите на длъжността на жалбоподателката, вкл. наименованието на самия сектор е различно и насочва към новите функции, включени в него. В този смисъл заеманата от жалбоподателката длъжност след извършеното преструктуриране е престанала да съществува не само като наименование в утвърденото щатно разписание, а и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения. Наличието на вакантни длъжности не обосновава обратен на сторения от съда извод. Освен това, както е посочил съдът, към 31.01.2024 г. фактически незаета е била само 1 щатна длъжност за „началник на сектор“, но в други отдели на Дирекция „КИС“, а не в отдел „Развитие на КИС“, а именно за началник сектор „Мрежи и терминални устройства в отдел „Комуникационни системи“, а към 29.02.2024 г. всички длъжности „началник на сектор“ са заети. Правилно съдът е приел, че в процесния случай е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като не само е намален щатният брой в структурата на съответната администрация, но и са променени функциите и задачите на длъжността, като в техния обем са включени такива, каквито не е изпълнявала жалбоподателката. Релевантните за издаване на заповедта юридически факти, с които правната норма, визирана като правно основание в процесната заповед, свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Налице е реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, което фактическо обстоятелство се подкрепя от приетите по делото доказателства, неоспорени по съответния ред от жалбоподателката. Позоваването в касационната жалба на временното преназначаване на жалбоподателката, съответно прекратяване на същото, и извличане на доводи от това за незаконност на заповедта за прекратяване на служебното ѝ правоотношение е обсъдено от първоинстанционния съд и мотивите му се споделят от настоящия състав. Измененото длъжностно разписание е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на администрацията съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост и не е нарушена целта на закона, а поддържаната от касатора теза в обратен смисъл е неоснователна. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода от спора, ответникът по касация не претендира разноски, поради което съдът не се произнася за такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,