Решение № 84 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 610/2019 г.

Решение № 84 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 610/2019 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303, т. 1 ГПК. А. Х. М. и Л. Б. М. са подали молба вх. № 5009 от 14.08.2018 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 129 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 633/2016 г., с което е уважен предявеният срещу тях от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, отрицателен установителен иск за собственост. Твърденията на молителите са, че след влизане в сила на решението са открили доказателства, които са от значение за решаващите изводи на съда, че имотът, предмет на отрицателния установителен иск, е собственост на държавата и не е могъл да бъде придобит от тях по давност. С молбата за отмяна са представени декларация от М. А. Г. с нотариална заверка на подписа и писмо изх. № 500 от 05.12.2002 г. от Поземлената комисия Б. до З. Б. Я.. Подадена е и втора молба вх. № 6760 от 13.11.2018 г. от А. Е. Г., В. Г. К. и К. И. К. за отмяна на същото решение на същото основание и въз основа на същите доказателства, за които те твърдят, че са ги узнали на 04.11.2018 г. от А. Х. М.. Ответникът държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите изразява становище в писмените отговори по двете касационни жалби и в писмената защита, че представените писмени доказателства не водят до промяна на изводите на съда в обжалваното решение, тъй като процесните земи не са земеделски, те са земи по чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и са държавна собственост. Молбите за отмяна са приети за допустими и са допуснати за разглеждане по същество с определението по чл. 307 ГПК № 40 от 27.02.2019 г. По подадените молби за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема следното: С решение № 129 от 09.01.2017 г. по въззивно гражданско дело № 633/2016 г. Благоевградският окръжен съд е потвърдил решение № 4650 от 13.06.2016 г. по гр. д. № 847/2014 г. на Благоевградския районен съд, с което е признато по иска, предявен от Министерство на земеделието, храните и горите като процесуален субституент на държавата, че А. Е. Г. не е собственик на 535 кв. м. в северозападната част на ПИ с идентификатор.....; А. Х. М. и Л. Б. М. не са собственици на 504 кв. м. в югоизточната част на ПИ с идентификатор.....; В. Г. К. и К. И. К. не са собственици на 1136 кв. м. в югоизточната част на ПИ с идентификатор..... по КК на [населено място]. Прието е, че тези части от имоти са били включени в парцел 5, представляващ терен на стопанския двор на бившето ТКЗС, заснет по ЗРП от 1997 г. като УПИ..... -..... с площ от 2175 кв. м., за който не е възстановявана собствеността по ЗСПЗЗ на правоимащи лица и не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. На основание чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ, § 35, ал. 4 ПР към ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г. /, както и приетите през 2009 г. разпоредби на чл. 27, ал. 8 и ал. 10 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ като част от бившия стопански двор, този имот е държавна собственост и по отношение на него е налице забрана за придобиването му по давност. По тези съображения съдът е приел, че ответникът Е. А. Г. не е могъл да го придобие по давност, а последващите разпоредителни сделки не са породили вещнотранслативен ефект. Молителите в двете молби за отмяна представят едни и същи доказателства с твърдения, че те изясняват обстоятелството, че имотите не са държавна собственост, защото по отношение на тях е подадено заявление от З. Я. за възстановяване на собствеността като преписката по възстановяването не е приключила, както и че не са изтекли сроковете за това. Представените доказателства не доказват тези твърдения. С писмото изх. № 500 от 05.12.2002 г. се уведомява З. Б. Я., че съгласно чл. 13 ППЗСПЗЗ преписката по подаденото от нея заявление за землището на [населено място] е непълна за нива от 2 дка в м. "И. ч. " поради липса на удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ. От това писмо не може да се установи, че е налице реституционна претенция именно за процесните имоти, които се намират в[жк]. Отделно от това представеното писмо не сочи на непълнота на доказателствата относно характеристиката на имота, за което по делото е изслушано заключение на вещо лице, въз основа на констатациите на което въззивният съд е формирал извод, че процесните имоти не са земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и не подлежат на възстановяване. Представената по делото декларация от М. А. Г. с нотариална заверка на подписа, че нивата от 2 дка в м. "И. ч. " попада в имоти с идентификатори № 04279.628.395, 04279.628.396 и 04279.628.437 също не е новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, т. 1 ГПК, по същество то е писмено свидетелско показание, което според т. 4 от ППВС 2/77 г. не може да служи като основание за отмяна. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5009 от 14.08.2018 г., подадена от А. Х. М. и Л. Б. М. и молба вх. № 6760 от 13.11.2018 г., подадена от А. Е. Г., В. Г. К. и К. И. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 129 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 633/2016 г., с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд № 4650 от 13.06.2016 г. по гр. д. № 847/2014 г. на Благоевградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.