Решение № 2412 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2015 г.

Решение № 2412 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Д. Ш. от гр. К. срещу решение № 302 от 18.02.2015 г. по адм. д. № 2703/2013 г. на Административен съд П., с което е отхвърлено оспорването на РА № 091205495/24.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 766/01.08.2013 г. на ДД "ОДОП" - П. за установени по реда на чл. 122 и чл. 124а ДОПК задължения по ЗОДФЛ /отм./, ЗДДФЛ и ЗОВ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. Изложени са доводи за неправилност на решението. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Пред касационната инстанция касаторът е представляван от адв. И. Д., който се е явил в съдебно заседание на 09.03.16 г., в което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на ТД № 3/15 г. на ВАС по заявено искане от адв. Димов, който поддържа касационната жалба. Процесуален представител на касатора не се е явил в заседанието по същество на 01.02.2017 г. За касационната инстанция е представен списък на разноски от адв. Димов с единствено отразена сума 10 лв. държавна такса внесена по с/ка на ВАС. О. Д. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., не се представлява в съдебните заседания, но от процесуален представител юрк. Дамянова са постъпили писмени защити. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, подадена в срок и от страна с правен интерес, засегната от акта, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения РА с установени задължения по ЗОДФЛ/отм/, ЗДДФЛ и ЗОВ за ревизирани данъчни периоди от 2006 до 2009 години, издаден при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за необорване констатациите на ревизията във връзка с установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над приходите за периода, като не е възприел като основателни и доказани твърденията за получени средства във връзка с търговска дейност в Турция и дарения от родители на съпругата му, също от получени доходи в Турция. В частта по чл. 124а ДОПК съдът е изложил съображения, че разпоредбата е процесуалноправна и има действие от влизането й в сила, включително и за периоди, преди приемането й. Оспорения РА, при ревизия започнала през м. 12.2012 г. и приключила през 2013 г., е издаден по досегашния ред при съобразяване разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ДОПК, вр. чл. 119 ДОПК, преди изменението на разпоредбата, при което е валиден акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Макар и касационната жалба на Ш. Д. Ш. да не съдържа конкретни доводи в частта за установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗО и лихви към тях за ревизирания период от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г., установени по реда на чл. 124а ДОПК, вр. чл. 122 ДОПК, настоящият съдебен състав, съобразно задължителната разпоредба на чл. 218, ал. 2 АПК, следва да се произнесе относно съответствието на решението с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, която е материалноправна и да съобрази постановеното ТР № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/15 г. на Върховния административен съд, във връзка с което и до приключването му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящото производство е спряно с определение от 09.03.2016 г. и съответно възобновено с определение от 20.05.16 г. В конкретния случай, на база установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, но само за периодите след влизане на разпоредбата в сила. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, публикувана в ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. според която разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за осигурителни периоди преди влизането й в сила, както е приложена в случая за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. Изводите на съда с отхвърляне на жалбата в тази част като неоснователна, са в противоречие с ТР № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на Върховния административен съд, до приключването на което настоящото производство беше спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Според постановеното тълкувателно решение на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а ДОПК/ ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г./. Съобразно изложеното, решението в частта, с която е потвърден РА за установени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗО за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. и съответните лихви за забава следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени РА в тази част като незаконосъобразен. В останалата част, решението е правилно. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, вр. чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, за което лицето е надлежно уведомено. Констатираните в хода на ревизията разходи надхвърлящи приходите са основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне данъчната основа за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Основните възражения във връзка с паричния поток са свързани с невъзприети от органите по приходите, както и от съда твърдения от страна на жалбоподателя, че част от средствата са от работа в чужбина и дарени средства периодично от родителите на съпругата му, които получават доходи в Турция. За началното салдо към 2006 г. не са представени доказателства за налична сума, като от ревизиращите органи е съобразено установените пътувания до Турция - 228 пъти за периода 2005 г. -2009 г. предимно до гр. О. с цел търговска дейност. Твърденията за развиване на търговска дейност и реализиране на доходи, както и налична сума към 01.01.2006 г., начално салдо - 6200 лв., са факти, които не може да бъдат приети за доказани само с твърдения от ревизираното лице, при липса на съответна документация. По отношение твърденията за дарения общо в размер на 40 000 лв. от родителите на съпругата му, са представени по делото извлечения от служба по социално осигуряване в Турция с данни за получавани пенсии от родителите в Турция, но данни за размера липсват, както и безспорни данни, че същите са дарявани на дъщерята от родителите. Последните са разпитани като свидетели по делото, дали са показания за размера на получаваните пенсии в Турция и потвърждават, че периодично са дарявали суми на дъщеря си за да подпомагат семейството й. Писмени доказателства не са ангажирани за да се установи период и размер на получавани суми, съответно данни за предоставени суми от родители на дъщеря. Без подобни доказателства за датите и размера на съответните суми, както и относно предаването им от родители на дъщеря, съдът обосновано е приел, че даренията не са доказани нито по размер, нито по време. При съвкупната преценка на доказателствата по делото, обоснован е изводът, че не са налице убедителни данни за разполагаемост, съхранение и предаване на суми от родителите на съпругата му, както не се установява лицето да е реализирало доходи от търговска дейност във връзка с пътувания в Турция. Съобразно изложеното, обжалваното решение в частта, с която е приет за законосъобразен РА относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периоди 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съответните лихви за забава, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съобразно уважената част от касационната жалба на касатора Ш. Д. Ш. се дължат разноски в размер на 1214 лева от общо направените за двете инстанции в размер на 1460 лв., съобразно представените доказателства, неотразени в представения списък за разноски, съдържащ единствено разноски за д. т. 10 лв. На ответната страна - Дирекция "ОДОП"-П. присъденото юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд следва да се отмени за размер над 510 лв. и за касационната инстанция да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 510 лв. По компенсация, следва Дирекция "ОДОП"-П. да бъде осъдена да заплати разноски на касатора Ш. Д. Ш. в размер на 704 лева общо за двете съдебни инстанции. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение