Определение № 9918 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 3008 от 01.04.2024г., постановено по адм.д. № 19/2024г. Административен съд – Пловдив, ХVІІ-ти състав, е оставил без уважение искането на П. Г. Б. pа предоставяне на правна помощ, обективирано в протокол в съдебно заседание, проведено на 07.03.2024г. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от П. Г. Б. от гр.Пловдив, [улица], действащ като ЕТ “Ромекс – П. Б.“. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение е неправилно, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да постанови предоставянето на правна помощ. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Пловдив е оставил е оставил без уважение искането на П. Г. Б. за предоставяне на правна помощ, обективирано в протокол в съдебно заседание, проведено на 07.03.2024г. Изложени са мотиви относно реда по който се предоставя правната помощ, както и кръгът на лицата на които се предоставя правна помощ. Отбелязано е, че молителят участва в процеса в качеството си на едноличен търговец, което го изключва от кръга на лицата, на които се предоставя правна помощ, а отделно от това делото по което се иска предоставяне на правна помощ е данъчно, по реда на ДОПК, което е пречка по чл.23,ал.2 ЗПП за предоставяне на такава. Независимо от изложеното, доколкото едноличният търговец е и физическо лице, административният съд е изложил и мотиви по същество защо не са налице предпоставки за предоставяне на правна помощ на молителя и само в качеството му на физическо лице. В тази насока са възпроизведени нормите на чл.21,т.2 във вр. с чл.23,ал.2 ЗПП за условията, които следва да са налице, за да бъде предоставена правна помощ, както и е отбелязано, че съдът е дал указания на молителя за доказателствата, които следва да предостави във връзка с искането си, в това число и подаването на декларацията по чл. 23,ал.3 ЗПП. Коментирайки представената от молителя декларация административният съд е приел, че тя сама по себе си не е достатъчно доказателство, което да удостоверява, че лицето не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изложени са мотиви, че лицето е декларирало, че упражнява дейност като едноличен търговец, че притежава акции, макар и на ниска стойност, че притежава недвижими имоти, без същите да са индивидуализирани и представяне на доказателства във връзка с твърдението му, че са възбранени. Първоинстанционният съд е отбелязал още, че при извършена от него проверка в Търговския регистър е установено, че молителят е вписан като управител на няколко дружество – ООД и ЕООД, както и като член на съвета на директорите и представляващ на едно акционерно дружество, без да са налице данни / с едно изключение/, че тези дружества са в производства по ликвидация или несъстоятелност. Съобразявайки изложените обстоятелства, както и това, че молителят е в работоспособна възраст и не са налице доказателства, че не може да полага общественополезен труд, административният съд е приел, че не са налице условия за предоставяне на правна помощ. Определението на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, които се поддържа в частната жалба, е за неправилно приложение на закона. Навеждат се подробни доводи, че административният съд неправилно е приложил закона, като е отказал да предостави правна помощ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Административно дело № 19/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на П. Г. Б. от гр.Пловдив, [улица], действащ като ЕТ “Ромекс – П. Б.“, против ревизионен акт № Р – 16001623000163 – 091 – 001/11.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 455/11.12.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на ЕТ “Ромекс – П. Б.“ не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 44 336,00лв. и лихви за забава в размер на 3 405,34лв. В първото по делото заседание на 07.03.2024г. жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ, поради която причина ход на делото не е даден, а съдът е указал на молителя какви доказателства следва да представи в подкрепа на исканията си. От страна на същия с молба вх. № 5313 от 25.03.2024г. е предоставена единствено декларация за материално състояние – л.573 – 575 от делото. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че не са налице законовите условия за предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 94 ГПК във връзка с чл.144 АПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Безплатната правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП се предоставя, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда в случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 1 и ал. 2). На основание чл. 23, ал. 3 от същия закон по административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като взема предвид: доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. Съгласно чл. 24,т.3 ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Предвид обстоятелството, че процесното дело е данъчно по реда на ДОПК, на първо място решаващият съд е приел, че правна помощ не се предоставя по силата на закона. Независимо от това, предвид на обстоятелството, че молителят като едноличен търговец има качеството на физическо лице, административният съд е разгледал искането му и по същество. Изградените от него изводи за отсъствие на условия за предоставяне на правна помощ следва да бъдат споделени при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Характерът на съдебноадминистративното производство е такова, че по закон за него не се предвижда задължителна адвокатска защита. С оглед установените обстоятелства по чл. 23, ал. 3 ЗПП, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана и предпоставката за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда, а именно липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. От доказателствата по делото, в това число декларираното от молителя/жалбоподателя/, се установява от една страна, че същият е управител или представляващ на търговски дружества, които са действащи. От друга страна се установява, че лицето притежава недвижими имоти, без да представя данни за относно техния вид и брой, както и без да представя доказателства за твърденията си, че същите са възбранени от съдебен изпълнител. Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,