Определение № 3517 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител юрк. Енева, срещу определение № 1401 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 79/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против мълчалив отказ на кмета на Община Варна за издаване на заповеди по чл. 16, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното определение, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за продържаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Варна, чрез процесуалния представител юрк. Илиева, представя писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна приел, че жалбата, с която е сезиран е недопустима, тъй като не е налице подлежащ на оспорване акт. Посочил, че за да бъде издадена заповед по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ се изисква наличието на влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/ по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Като се позовал на цитираните разпоредби и взел предвид данните за висящ пред същия съд спор по адм. дело № 2038/2025 г., който има за предмет заповед № Г-193 от 30.05.2025 г. на заместник - кмета на Община Варна за одобряване на ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, съдът е обосновал извод, че в случая не тече срок за произнасяне, съответно кметът на общината не дължи произнасяне и не е формиран мълчалив отказ. С тези мотиви и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Така постановеното определение е неправилно. Неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд за липсата на годен за съдебно обжалване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Позоваването само на справка за образувано адм. дело № 2038/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с предмет заповед № Г-193 от 30.05.2025 г. на заместник - кмета на Община Варна, издадена на основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, производството по което е прекратено, не може да обоснове решаващият извод на първоинстанционния съд за липсата на формиран мълчалив отказ от кмета на Община Варна. В тази връзка следва да се има предвид, че посочената справка не е част от кориците на адм. дело № 79/2026 г. По делото не е приложена каквато и да било служебна справка, от която да е видно какъв е предмета на адм. дело № 2038/2025 г., какъв съдебен акт е постановен по това делото и същият влязъл ли е в сила, за да може да се извърши преценка налице ли е в случая формиран мълчалив отказ от страна на кмета на Община Варна. Без да отрича правомощията по служебно събиране на доказателства и извънпроцесуалната дейност на съда, като своеобразни проявления на принципа на служебното начало /чл. 9 от АПК/, настоящата съдебна инстанция намира, че обстоятелствата относно наличието на друго съдебно производство, резултатите от което са обосновали извода на съда за недопустимост на съдебното производство по адм. дело № 79/2026 г., следва да бъдат установявани по делото със съответното съдебно удостоверение или служебно изготвена справка. С оглед на това и липсата в конкретния случай на надлежно извършена и приложена по делото справка за хода на производството по адм. дело № 2038/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, води до необоснованост на решаващия извод на съда за недопустимост на жалбата. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на настоящите мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,